25.7.1943 г.: Започва англо-американската въздушна операция „Гомор”, разрушила Хамбург до основи

Pan.bg 25 юли 2018 | 09:37 views (1785) commentaries(0)
img
Източник:"Svodka.start.bg'';''Blitz''

image
Това остава от Хамбург след операция "Гомор"

В 00:57 след полунощ на 25 юли 1943 г. над Хамбург започват да падат бомби, пуснати от британските Кралски ВВС (КВВС). Това е 32-та бомбардировка на града от началото на войната и претръпналите хора не се паникьосват, а дисциплинирано отиват в скривалищата.

Никой обаче от жителите не подозира, че започва мащабната британо-американската операция „Гомор” и след 8 дни и 4 нощи техният град ще бъде изравнен със земята от пуснатите 9000 тона бомби – високоексплозивни, запалителни, фосфорни и напалмови.
Операция „Гомор” убива най-малко 50 000 души и оставя един милион цивилни без дом, тъй като приоритетно и целенасочено е бомбардирана жилищната и търговската част на града. Унищожени са 250 000 жилищни сгради, от които 16 000 са многоетажни жилищни блокове.

Прелюдията

Предисторията започва половин година по-рано - през януари 1943 г. Изминалата 1942 г. е много плодотворна за британското Бомбардировъчно Командване, “зоновото” бомбардиране набира скорост, унищожават се все повече германски градове, руши се “цивилният морал”.
Затова главната цел на конференцията на „двамата големи” в Казабланка е да уточни бъдещите стъпки във воденето на войната, т.е. да определи развитието на бомбардировъчната кампания срещу цивилното население на Германия.
На тази среща британският премиер Уистън Чърчил успява да убеди американския президент Франклин Делано Рузвелт да се включи в унищожителната бомбена война. Рузвелт, явно впечатлен от “успехите” на КВВС, на драго сърце предоставя своите ВВС за целите на “моралното” бомбардиране.
На 21 януари съюзническите главнокомандващи издават директива, с която се определят бъдещите насоки на войната: “Прогресивно разрушаване на германската военна, индустриална и икономическа система и подриване на морала на германския народ.”
По-късно шефът на Бомбардировъчното Командване Артър Харис лично поправя директивата като заменя думата „и” с „целящо”: “Прогресивно разрушение на германската военна, индустриална и икономическа система целящо подриване на морала на германския народ.”

Операция “Гомор”

Заповед на британското Въздушно Министерство (Air Ministry) към Харис от 14 януари 1943 г.: ”Операциите сега трябва да се фокусират върху морала на вражеското цивилно [/i]население и особено на индустриалните работници”.
Така се ражда идеята на операция “Гомор”- убийствен удар върху германския цивилен морал- чиято жертва става Хамбург.
За да е абсолютно сигурно, че целите на предстоящия удар са правилно разбрани, шефът на КВВС Чарлс Портал изпраща на 15 февруари 1943 г. писмо до щаба на КВВС: „Предполагам е ясно, че прицелните точки ще бъдат застроените райони, а не например доковете или самолетните заводи.”
Така се стига до прословутата „Заповед 173” на Артър Харис, която решава съдбата на Хамбург:

СТРОГО СЕКРЕТНО БОМБАРДИРОВЪЧНО КОМАНДВАНЕ ОПЕРАТИВНА ЗАПОВЕД №173 27 май 1943 г.

Информация

1. Важността на ХАМБУРГ, вторият по големина град в Германия с население от милион и половина, е добре известна и не се нуждае по-нататъшно изтъкване. Тоталното унищожение на този град ще постигне неизмерими резултати в намаляването на индустриалния капацитет на вражеската военна машина. Това, заедно с ефекта върху германския морал, който ще се усети из цялата страна, ще изиграе много важна роля в съкращаването и спечелването на войната.
2. ”Битката за Хамбург” не може да бъде спечелена за една нощ. Изчислено е, че поне 10 000 тона бомби трябва да бъдат пуснати, за да се завърши процеса на елиминиране. За да се постигне максималния ефект на въздушното бомбардиране, този град трябва да бъде подложен на непрекъснати атаки.
3. Сили: Силите на Бомбардировъчното Командване ще се състоят от всички налични тежки оперативни ескадрили, докато нощите станат достатъчно дълги, за да се използват и средните бомбардировачи. Надяваме се, че нощните атаки ще бъдат предшествани и/или последвани от тежки дневни атаки от Американската 8-ма военновъздушна дивизия.

4.Намерение: Да бъде унищожен ХАМБУРГ.


Така се полага началото на операция “Гомор”. Тя е общо дело на Бомбардировъчното Командване на КВВС и на американската 8-ма военновъздушна дивизия: американците извършват бомбардировки 8 последователни дни, британците правят тежки рейдове в 4 нощи. В 9 вечерта на 24-ти юли сирените зазвучават из хамбургските улици. Хората бързат към своите мазета и подземните бункери, докато бомбите експлодират на няколко километра надалеч. Прожектори прорязват небето. Хората знаят какво трябва да правят. Няма особена паника.

Хроника на ужаса

В 00:57 след полунощ на 25 юли КВВС започват бомбардировката, траеща около час. Тя е изключително интензивна.

„Нямаше дим, само пламъци и летящи искри като снежна буря - спомня си германски огнеборец.- Горещината стопи стъклата на предпазните ми очила. Видях група хора, които лежаха или седяха на улицата и стенеха. Те се бяха предали. Присъединих се към тях и легнах долу, сложих стоманения си шлем срещу вятъра и се опитах да вдишам малко въздух от паважа. Дрехите ми постоянно се подпалваха и трябваше да се боря с пламъците.„Въздухът беше толкова горещ, че изгаряше дробовете ми. Всички около мен умряха. Дрехите на жените бяха изгорели и телата им лежаха голи. Телата не изгоряха но бяха напълно изсушени.”


Дневната бомбардировка на американската 8-ма военновъздушна дивизия започва в 14:40 след обед, но тя не е така разрушителна.
Нощната атака на 26 юли в 00:20 е много слаба заради гръмотевична буря и силни ветрове над Северно море.
Затова тази атака често не влиза в общия брой.
Третият рейд започва рано сутринта на 26 юли. На 27-ми няма дневен рейд. Гражданите на Хамбург вече се надяват, че най-лошото е отминало.
Затова пък през нощта на 27 срещу 28 юли настъпва истинска огнена буря. Малко преди полунощ 739 бомбардировача атакуват Хамбург. Температурата в града към 18 часа е около 30˚С, а влажността е едва 30%, при нормална за сезона 40-50%. Всичко в града е много сухо.
Бомбите причиняват огромни пожари в гъстонаселените работнически квартали Хамерброок, Хам и Боргфелд. Повечето пожарни са били на запад от града, за да гасят пожарите започнати от въздушния рейд в предишните нощи. Съвсем малко от тях успяват да преминат през затрупалите пътищата от развалини.

Около средата на рейда пожарите в Хамерброок започват да се съединяват и да си отнемат един на друг кислорода от околния въздух. Изведнъж целия квартал се превръща в един огромен огън, устремен нагоре, а въздухът започва да приижда към него със силата на буря. Получава се съвсем буквално торнадо от огън. Скоростта на вятъра достига 240 км/ч, а температурата достига 1000˚С - не остава кислород за дишане, всеки запалим материал се подпалва спонтанно. Асфалтът по улиците се запалва, хората изгарят живи в бомбоубежищата, ветровете засмукват пешеходци от тротоарите и ги хвърлят в пламъците.


21 квадратни километра от града са напълно изгорени. Бомбардировката продължава още половин час, постепенно разширявайки огнената буря на изток. Приблизително 550-600 бомбени товара (по около 6 тона всеки) са концентрирани в район с размери 3 км на 1,5 км. Огнената буря бушува около 3 часа и спира, защото всички запалими материали вече са изгорели. Повечето от жертвите, причинени от операция „Гомор”, са дадени именно през тази нощ, като от 42 000 убити децата са 8400.
В нощта на 29 юли Хамбург е атакуван отново от над 700 самолета. Последният рейд от операция „Гомор” е на 3 август, като непосредствено след него около 1 200 000 души, тоест 2/3 от населението, напускат града. Операция „Гомор” убива най-малко 50 000 души и оставя един милион цивилни без дом. Използвани са приблизително 3000 самолета, пуснати са 9000 тона бомби и са унищожени 250 000 жилищни сгради. Изгорената част от града е изключително с жилищни постройки. Унищожени са 16 000 многоетажни жилищни блока. Оцелелите от огнената буря са много малко - повечето са задушени от СО, когато всичкият кислород е изтеглен от подземните бомбоубежища.

Германски доклад за огнената буря в Хамбург

„Запасите от въглища и кокс, складирани за зимата в много от къщите, се запалиха и можаха да бъдат угасени едва няколко седмици по-късно. Основни жизнени служби бяха жестоко повредени и телефоните бяха прекъснати в началото на атаката. Доковете и индустриалните инсталации пострадаха тежко. По обяд на следващия ден все още имаше гигантски, плътен облак от дим и прах над града, който въпреки че небето беше чисто, пречеше на слънцето да достигне земята. Въпреки мобилизирането на всички налични ресурси, големите пожари избухваха отново и отново.
Комбинираното използване на високоексплозивни и запалителни бомби направи борбата с огъня невъзможна, малките пожари се обединяваха в по-големи за съвсем кратко време и това доведе до избухването на огнени бури. За да ги разбере, човек трябва да ги анализира от физическа, метеорологическа гледна точка. Чрез обединението на множество пожари, въздухът става толкова горещ, че заради намаляване на плътността му той придобива огромна скорост, което от своя страна води до всмукване на обкръжаващия въздух към центъра.”


Доклад на генерал-майор Керл относно огнената буря в Хамбург, август 1943 г.

„Преди да е изминал половин час, районът върху който беше съсредоточена атаката, се превърна в море от огън, покриващо площ от 22 квадратни километра. Ефектът от това беше нагряване на въздуха до температура близо 1000˚С. Поток от нагорещен въздух се носеше из улиците и разнасяше огъня все по-далеч и по-далеч, докато се превърна в тайфун, какъвто досега не е бил виждан и срещу който всяка човешка съпротива е безсмислена. Дървета дебели над 1 метър биваха пречупвани или изкоренявани, хора бяха поваляни на земята или хвърляни живи в пламъците. Паникьосаните граждани не знаеха накъде да се обърнат. Пламъците ги бяха изкарали извън укритията, но високоексплозивните бомби бързо ги върнаха обратно. Там вътре те биваха задушавани от въглеродния оксид, а телата им се превръщаха в прах сякаш бяха положени в крематориум, каквото всъщност се оказа всяко убежище.


Цитати

Маршал Артър Харис:
„Ще унищожаваме германските градове един след друг, както се вадят зъби”.
“Това, което искаме да добавим към ужасите на огъня, е да срутим стените върху швабите, да избиваме швабите и да ужасяваме швабите.” „Сънди Таймс”, 10 януари1993 г. „Въпреки това, което се случи в Хамбург, бомбардировките се доказаха като сравнително хуманен метод." „Атаките на градовете, както и всеки друг акт на войната, са нетърпими, докато не са оправдани стратегически. Те стават стратегически оправдани, тъй като имат за цел да приближат края на войната и да запазят живота на войниците... Лично аз не считам, че всички останали в Германия градове струват живота на един британски гренадир...”

Уинстън Чърчил:
“Историята ще бъде благосклонна към мен, защото аз ще я напиша.”

/По материали в интернет/
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка