Pan.bg

За честта на знайните и незнайните български морелюбци, ще направя сбито съобщение за плаването със спортна лодка, извършено от нас, тримата варненци [през 1937 г.]: братя Христо и Петко Христови и Крум Кънчев...

От котвената стоянка на "Фурия" – пристана на Варненския морски спортен легион, отблъснахме на 12 август, 19 часа, с крайна цел на плаването турската граница (Резово), а се закотвихме на 20 август, 17 часа, след като изпълнихме нашето плаване, посещавайки за кратко или продължително време по-значителните селища и географски бележитости по българското Черноморие, както следва:

Варна – Емона – Несебър – Поморие – Бургас – Бургаските солници – о. Св. Анастасия – Атия – Созопол и островите – с. Синеморец – с. Резово – р. Резвая – с. Резово – Ахтопол – Царево – Приморско – Маслен нос – Царска река – Змийски остров – Созопол – р. Камчия – хижа "Родни балкани" – Варна.

Ние не бяхме далеч от мисълта, че по начало морето е страшно и опасно.

Ала в същото време, бяхме твърдо убедени, че както неговата страхотност, така и всичките опасности могат да бъдат преодолени, ако наистина го познаваме съвършенно и ако сме готови да влезем в борба с всички пречки и неочаквани изненади, които морето предлага на плаващите.

За да се спасим от всяка самоизмама, ние отивахме и по-далеч, давайки си точна сметка, че за успешното извършване на предприетото плаване, от нас се изискваше, преди всичко, да познаваме отлично бреговете - и то повече изхождайки от лични впечатления и опит, отколкото по книжни географски сведения, в които почти всякога липсват подробности...

Без друго, ние трябваше да бъдем добри познавачи на времето - и по редица признаци да тълкуваме и отгадаваме с възможната по-голяма вероятност промените му.

Особено това беше потребно във връзка с посоката и силата на ветровете, за да използваме уместно и сполучливо ветрилата, а също за степента и естеството на вълните, които биха били понякога трудно преодолима пречка.

Налагаше се: Да владеем безупречно служенето с гребла и пътуването под ветрила; Да познаваме безпогрешно и с всички тънкости качествата на нашата малка лодка; Да имаме предварително продължителен опит, сръчност и точна представа за нашите сили при многочасово гребане; да можем в случай на необходимост да изминем с плуване, независимо от състоянието на морето - едно разстояние поне от три мили.

И извън всичко това, да обладаваме безстрашие, упоритост и фанатична вяра в крайния успех...

(Следва)

Използвани източници и бележки:

[1] Кънчев, Крум. Нашето презморско странствуване. Как и защо плавахме от Варна до Резово и назад. // Морски преглед, № 72/01.09.1937, с. 9.