Източник
Facebook - Исторически музей - Тутракан


Приятели на музея в Тутракан,

тутраканци отблизо и далеч, начена новата 2025 г. и отново ще ви представяме интересни факти от националната и местната история. Акцент в музейната дейност през 2025 г. ще е отбелязването на 85 години от възвръщането на Южна Добруджа към България.
Любопитният факт, който сме подготвили за днес е, че един от занаятите практикувани в Тутракан в миналото е лодкостроенето, занаят, свързан с производството и поправката на плавателни съдове.
А как е станал баш майстор Димитър Гвоздейков разказва внукът му Антон Н. Гвоздейков: „Моят баща ни разказваше, че когато дядо Митьо поискал да бъде признат за „майстор“, майсторите от еснафа се възпротивили и му казали, че бил още млад за занаята. „Майсторството“ му било нужно да се представи пред търговците житари от града, които идвали при него да си поръчат гемия. Някои от по-старите майстори – гемиджии, като виждали, че дядо бил посещаван от клиенти, ги хващало яд и тогава го клеветили, че той не бил още майстор. Дядо не им се сърдел и решил да докаже, че е майстор. Направил една голяма гемия и я дал на търговеца Юсеин Сараджолу. Той натоварил гемията със стока и отплувал надолу по Дунав и Черно море за Цариград, където стигнал благополучно. След около два месеца търговецът се върнал и при остров Косуй (днес с. Пожарево) от борда на гемията дал три изстрела – обичаен поздрав за благополучно завръщане. На кея гемията била посрещ ната тържествено от насъбралото се множество, сред което имало майстори, калфи и ученици – гемиджии. Председателят на общото еснафско сдружение връчил на дядо Митьо майсторско свидетелство и оттогава започнали да му викат „уста Митьо Гвоздейка“.
Много повече за този занаят може да научите при посещение на Етнографски музей „Дунавски риболов и лодкостроене“.