Студентите, завършили "Информатика и компютърни науки" в СУ и "Администрация и управление" в АУБ, са с най-висок среден месечен доход - над 3000 и над 2750 лв.
Завършилите същите професионални направления, но в други висши училища, получават по-ниски доходи, като в някои случаи разликата е над четири пъти.

Това показват данните от новото, пето издание на рейтинговата система на висшите училища у нас за 2015 г., представено днес от Министерството на образованието и науката и от консорциума по проекта, предаде БТА.

Среден месечен осигурителен доход над 1000 лева получават завършилите 13 професионални направления, сред които "Военно дело", "Информатика и компютърни науки", "Проучване и добив на полезни изкопаеми", "Математика", "Металургия", "Комуникационна и компютърна техника", "Обществено здраве", "Медицина", "Политически науки", "Електротехника, електроника и автоматика", "Енергетика", "Фармация" и "Физически науки".

Данните от рейтинговата система показват, че студентите в първи курс в направленията "Медицина", "Фармация" и "Стоматология" имат най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование - над 5,45. С най-нисък успех от средното образование са първокурсниците в направленията "Животновъдство", "Металургия" и "Материали и материалознание" - под 4,40.

Данните показват също, че през първите пет години след завършването си по-малко от половината (47%) от наетите висшисти работят на позиция, за която се изисква висше образование.

"Бягство" в чужбина

Близо 25% от завършилите висше образование у нас през последните пет години не се осигуряват в страната, сочат данните от рейтинговата система. Голяма част от тези млади хора, след като са завършили в България, са напуснали страната, като близо 30 процента от завършилите медицина у нас са заминали да работят в чужбина, обясни Георги Стойчев - ръководител на консорциума, подготвил проекта с МОН.

Кои си намират най-лесно (най-трудно) работа

Най-ниска безработица - под 1 процент, и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование - над 90 процента, за поредна година се наблюдава сред завършилите професионалните направления "Медицина", "Фармация", "Стоматология" и "Военно дело".

Най-висока е безработицата сред завършилите направленията "Животновъдство" - 6,13 процента, и "История и археология" - 5,57 процента.

Най-ниско е приложението на придобитото висше образование сред завършилите "Туризъм" и "Изобразително изкуство" - под 25 процента.

Повече места, отколкото студенти

Сега във висшите училища у нас има повече места, отколкото кандидат-студенти, коментира зам.-министърът на образованието и науката Николай Денков.

Той отбеляза известния факт, че през последните години броят на кандидат-студентите у нас намалява и ще продължи да намалява и през следващите няколко години.

"С промените в Закона за висшето образование поставяме правила, с които висшите училища трябва да се насочат към финансиране и поддържане на тези професионални направления и специалности, водещи до качествено обучение и до добра реализация на студентите на пазара на труда", заяви Денков.

По думите му, през следващите месеци висшите училища трябва да обърнат много по-сериозно внимание върху данните от рейтинговата система, защото от тези данни и резултати ще зависи тяхното финансиране. Зам.-министърът отбеляза, че рейтинговата система трябва да се популяризира не само сред кандидат-студентите, но и сред учениците, за да знаят те в както висше училище искат да продължат своето образование.