offnews.bgг.

Нов телескоп, построен за изучаване на Слънцето, публикува първите си изображения и те са много впечатляващи.

Те показват повърхността на Слънцето в най-прецизни детайли, виждани някога - разкривайки конвекционни гранули с огромни размери и фини магнитни характеристики - корените на магнитни полета, които се простират далеч в космоса.

Телескопът, който предостави тези изображения, е слънчевият телескоп "Инуей" (Inouye Solar Telescope) на Националната научна фондация в Халеакала, Мауи. Неговите невероятни наблюдения ще дадат много по-широк поглед върху бурната динамика на слънчевата повърхност и как тя въздейства на Земята.

"Това е буквално най-големият скок в способността на човечеството да изучава Слънцето от Земята от времето на Галилей", заяви астрономът Джеф Кун (Jeff Kuhn) от Университета на Хавай и Института по астрономия на Маноа.

"Това е голяма работа".

Тези движещи се петна, които виждате, са върховете на конвекционните клетки в слънчевата плазма, като горещата плазма се издига в средата и след това пада охлаждайки се обратно надолу по краищата на гранулите.



Всяка гранула е огромна - до 1600 километра. Това е приблизително разстоянието от София до Париж.

От особен интерес за учените са тези магнитни полета, усукващи и заплитащи плазмата, които могат да доведат до мощни слънчеви бури, способни да разстроят електропреносните мрежи (макар и изключително рядко) тук на Земята.

По-малко мощните слънчеви бури могат да повлияят на комуникационните и навигационните системи и да генерират великолепни полярни сияния, но нашата способност да прогнозираме космическото време все още е изключително ограничена. Сега учените се надяват, че слънчевият телескоп Инуей ще помогне това да се подобри.

"На Земята можем да предвидим дали ще вали доста точно навсякъде по света, но с космическото време още не е така", заяви Мат Маунтин (Matt Mountain) от Асоциацията на университетите за изследвания в астрономията, която управлява слънчевия телескоп Инуей.

"Нашите прогнози изостават от земното време с 50 години, ако не и повече. Това, което ни е нужно, е да схванем базовата физика, от която зависи космическото време и тя започва от Слънцето, което ще проучи соларният телескоп Инуей през следващите десетилетия."

Със своя набор от най-съвременни инструменти, някои от които тепърва ще заработят, телескопът ще може да измерва и характеризира тези магнитни полета по-добре, отколкото досега.

Тези измервания могат да ни дадат много по-модерно предупреждение за слънчевите бури. В момента обикновено знаем за тях приблизително 48 минути преди да се случат.

Учените се надяват, че подобряването на нашите знания за поведението на магнитните полета в малък мащаб, водещо до слънчеви бури, може да увеличи това време до 48 часа.

„Всичко се опира до магнитното поле“, заяви Томас Римеле (Thomas Rimmele), ръководител на екипа на слънчевия телескоп Инуей.

"За да разгадаем най-големите загадки на Слънцето, трябва не само да можем да виждаме ясно тези малки структури на разстояние от 150 милиона километра, но и много точно да измерваме силата и посоката на магнитното поле близо до повърхността и да проследим полето, което тя се простира във външната атмосфера на Слънцето - короната, нажежена до милион градуса".

През следващите месеци ще се включат още инструменти и ще увеличат и без това огромната сила на телескопа.

"Тези първи изображения са само началото", коментира астрономът Дейвид Боболц (David Boboltz) от отдела за астрономически науки на Националната научна фондация.

„Слънчевият телескоп Инуей ще събере повече информация за нашето Слънце през първите 5 години от живота си, отколкото всички данни, събрани откакто Галилео за пръв път е насочил телескоп към слънцето през 1612 г.“

Телескопът трябва да бъде завършен до юни тази година. Нямаме търпение да видим какво още ще ни покаже.

Видео: " target="_blank">