Горещи новини
- Удар по фланга на отбраната на ВСУ: какво означава новият руски пробив в Запорожка област
- Европа се опасява, че Тръмп и Путин подготвят „двойна сделка“ относно Украйна и Иран
- Лавров: Сигурността на Русия ще бъде ключова тема на преговорите в Абу Даби
- Кремъл повтаря думите на Тръмп за „различни очертания“ на Украйна след войната: географията вече се е променила, твърдят оттам
- Експлозия в металургичен завод в Турция: Основни подробности
- ЕК разкрива кои ще бъдат част от групата на ЕС за подкрепа на Украйна в Абу Даби
- Подготовка за преговорите между Русия, САЩ и Украйна в Абу Даби: Ключови подробности
- ТАСС: Руска делегация заминава за Абу Даби за преговори относно Украйна
- Украинска делегация заминава за Абу Даби за преговори със САЩ и Русия
- Тръмп не вярва, че демократите ще започнат процедура по импийчмънт срещу него: „Какво съм направил?“
Източник:"Armymedia.bg'';Автор БА; Росица Цонева
В книгата „Есен във Венеция” (издателство „Колибри”) на Андреа ди Робилант не срещаме Ърнест Хемингуей, репортера и кореспондент от фронта, нито страстния ловец, нито само писателя бохем. Защото през есента на 1948 г. американският писател и четвъртата му съпруга посещават за пръв път Венеция, която го очарова. Тогава той е почти 50-годишен и не е публикувал роман от цяло десетилетие. И ето че не само градът грабва сърцето му, но и негова жителка – Адриана Иванчич, красива венецианка, току-що завършила гимназия.
Връзката им (по твърдение и на двамата – платонична) трае дълги години, през които Адриана вдъхновява с 30 г. по-възрастния Хемингуей да завърши великите си финални творби в последното десетилетие на своя живот. В увлекателната книга на Робилант, която по-скоро се чете като роман, отколкото като биография, срещаме любовници, бивши съпруги, приятели, издатели и дори напълно непознати хора, които Папа, както са го наричали, увлича в своите празнувания, мании и драми.
Самият автор на книгата Андреа ди Робилант е роден в Италия, учил в Колумбийския университет международни отношения. Днес живее в Рим.
Интересно е, че в годините от живота на Хемингуей, които се описват в „Есен във Венеция” авторът е бил продуктивен. Когато преди време го посещава негов млад страстен почитател, бъдещият писател Самюелсън, вече изкушен от писането, той споделя така своя опит, трупан през годините: „Това, което съм научил за писането, е никога да не пишеш прекалено много наведнъж. Не се изцеждай. Когато стигнеш до място, което е интересно, макар да знаеш какво ще се случи след това, спри. Остави подсъзнанието да работи. След като се наспиш, продължи на другия ден, когато си свеж. Ако трябва, преработи това, което си писал преди това.”
Хемингуей съветва Самюелсън да избягва съвременните писатели и да се състезава само с мъртвите, чиито произведения са издържали на изпитанието на времето. След това пита младежа кои писатели харесва и дали има книгата „Война и мир”. Получавайки отрицателен отговор, Хемингуей става и отива да състави списък с книги, които младежът да прочете. Първите сред тях са „Война и мир” и „Анна Каренина” на Толстой…
Други публикации
Напиши коментар


(0)




































