пан.бг
Източник: Музей на авиацията - Крумово

Продължаваме нашия разказ за първите 10 години от съществуването на авиокомпания Луфтханза.
1930-та е петата година от живота на „Дойче Луфтханза“ и е отбелязана със създаване на нова линия – Берлин – Виена – София – Истанбул. Същата година много опити и полети показват, че прелитането на Южния Атлантически океан все още е рисковано начинание. Появява се идеята за плаващи опорни междинни точки сред океана. Започва и службата на дирижабъла „Граф Цепелин“ до Южна Америка. Рейсовете му се свързват със самолетните и така се постига пощенска връзка Берлин – Рио де Жанейро за 5 дена (вместо за 21 дена с параход).
В Китай се създава „Евразия авиейшънкорпорейшън“ с капитал 3 млн. китайски долара с цел съвместно с Луфтханза да уреди въздушните връзки между Азия и Европа.
1931 година отново е кризисна. Стойността на самолетните билети пада до цената на билет за влак 2-ра класа, което позволява да се поддържа сравнително постоянен броя на пътниците. Продължават опитните полети над южния Атлантик и катапултната служба над северния Атлантик, вече с два парахода – „Бремен“ и „Дойчланд“. Въведеното радионасочване във всички самолети повишава редовността на полетите до 93%.
През 1932 г. кризата обхваща целия свят, търговията и международните връзки спадат драстично и това се отнася най-вече за въздушните съобщения. Луфтханза обаче се развива, благодарение на подобрените самолети - например Юнкерс-52 прелита от Берлин до Рим (1358 км) за 9 часа. Линията до Истанбул е прекратена поради недоразумения с Турция, но вместо нея се уреждат два пъти седмично полети София – Солун – Атина с връзка за Далечния Изток.
През 1933 г. национал социалистите завземат властта в Германия, създава се Министерство на въздухоплаването начело с Херман Гьоринг с помощник Едхард Милх – един от членовете на управителния съвет на Луфт Ханза. И субсидиите към дружеството се увеличават.
Най-важното събитие за 1934 г. са редовните полети над Южния Атлантик – първата презокеанска въздушна линия в света (3.02.1934). Тя изглеждала така – от Берлин излита Хайнкел-70, който пристигал в Лас Палмас след 13 часа и 25 минути. От там пощата се вземала от Юнкерс-52 и се доставяла в Бятхърст (Британска Гамбия). Там тя се претоварвала в летяща лодка DoWal, която прекосявала океана и кацала до моторния кораб „Вестфалия“, плуващ в средата на океана между Батхърст и Натал. С помощта на специални приспособления 10 тонната лодка се повдигала на кораба и се поставяла на гигантска катапулта. След зареждане с гориво тя бивала мятана и достигала да Натал, от където пощата се разнасяла по цяла Южна Америка от „Кондор Синдикат“.
Цялата линия (14 хил. км) се изминавала за 4-5 дена веднъж в двете посоки на всеки две седмици. Но тъй като и граф Цепелин правел по един двоен курс на всеки две седмици, въздушната линия Германия – Южна Америка се осъществявала практически веднъж седмично. Към края на годината в Южния Атлантик е изпратена и втора плаваща база – кораба „Швабенланд“, с помощта на който броя на полетите Европа – Южна Америка стават 24 годишно, а в обратна посока – 23. На 28.09.1934 г. Луфт Ханза превозва милионния си пасажер.
През 1935 г. самолетният парк на компанията изглежда така – 85% са самолети Юнкерс-52, а останалите – Юнкерс-160, Хайнкел-70 и няколко Юнкерс-31. Най-важните линии се облитат 3-4 пъти дневно. Резултатът за 1935 г. – прелетени 16 660 000 км, превозените пътници 184 000, пренесен багаж – 1711 тона, пренесена поща – 2058 тона, дължина на редовните линии – 38 311 км.
Преживяла трудно първо десетилетие, в следващите години от съществуването си Луфтханза се налага на световния пазар и до днес е една от най-сигурните и успешни авиокомпании в света.





Снимка 1 - Юнкерс 52
Снимка 2 - Ерхард Милх
Снимка 3 - LZ 127 Граф Цепелин