Мечтата за санстефанска България не е угаснала. Нещо повече – почти направо се изразява пожеланието тя да се осъществи през новия, XX век.



На 30 декември 1899 г. в. “Мир” помества разказа “Последният ден на XX век”. Неподписаният автор се заема да разгадае какво ще представлява България точно след сто години, на 31 декември 1999 г.

РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >
“Старият крал Иван беше се поправил вече от стоята простуда, която го бе задържала няколко дена в двореца. Днес се усещаше бодър и добре. Зимният ден беше особено мек, без слънце и заоблачен, но топъл. Кралят отвори за малко прозореца, за да поеме чист въздух отвън.

На вратата на кабинета се почука почтително.

Ваше величество, охридският управител пита ще ли благоволите да го приемете?
Нека влезе в приемний салон.

По стените на кабинета, облечени във великолепни цветни пиротски килими, висяха големи портрети в златни кръжила на негово предшественици и членове на фамилията, работа на знаменити живописци. Между образите особено жив стоеше образът на баща му Борис I със своето внушително белобрао старческо лице, озарено от умни сини очи.

Добър ден, тате. Какво има да ми заповядаш?

Кралят отговори:

Напусни Одрин и ела тази вечер да изпратим заедно века. Трябва да ми должиш лично за въпроса…
Да, мъчнотиите се изгладиха. Но аз обещах на великия княз Александър да бъда тази вечер в Цариград. Покани ме да присъствам с него на бдението в “Света София и после а гощавката в Александровския княжески дворец…

След малко кралят прие в салона охридския управител и изслуша устния му доклад по произшествията, извикани на най-южната граница на България от албанските немирнии под воеводството на Иренк Мивош.

Дадоха се после аудиенции на английский посланик, на новоназначения от Екзархията нашики митрополит – бивший сливенски епископ, на адмирала на бълагрската млада флота, която себе прибрала в Кавала подир маеврите си по Бяло море заедно с руската, на сръбския посланик, който наскоро се бе завърнал в Рагуза, станала зимна резиденция на негово величество сръбския крал…

Когато кралят се завърна, беше вече късно. Той влезе в двореца, цял бляснал от светлината, дето щеше тая вечер да се посреща радостно новият XXI век”.

Авторът е Иван Вазов. Написано е на 30 декември 1899 г.

Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/1 СЛЕДВАЩА СНИМКА