Владимир Иванов Попов
СНИМКИ - личен архив, предоставени за ползване на списание "Криле", записал - Стефан Стефанов



Роден на 13 март 1936 г. в с. Оряховица, Старозагорско. От посочената дата фатална е не цифрата 13, а отразяваната в документите на притежателя им година. Навсякъде после тя е посочвана 1935 –а и основателно освидетелстваният... остарява по-скоро. А всичко това е направено, за да може младежът да постъпи по-рано във военното училище.
Още в ранното му детство семейството се премества в Казанлък, където тръгва на училище, завършва техникум по механотехника, започва да се занимава с авиомоделизъм. После постъпва в НВВУ “Г.Бенковски” –Долна Митрополия и го завършва през 1956 г.
Офицерската си служба започва като младши пилот на МиГ-15 в 25-и иап, Граф Игнатиево.. От 1959 г. е преместен в 19-и иап, където лети на МиГ-19С и достига до длъжност щурман на ескадрила. През 1964 г. му е присвоено най-високото звание – военен пилот първи клас.
От 1966 до 1969 г. учи във ВА “Г.С.Раковски”, командно-щабен профил и завършва академията с общ успех от държавните изпити – отличен 5,66. След дипломирането си една година е в щурманския отдел на 10-и САК в Пловдив, а от есента на следващата е назначен за ЗКПЧ на ескадрила в 44-и ВАП, Пловдив. През 1972 г. става заместник-командир по летателната част на вертолетния авиополк и от следващата – 1973 г., поема командването на вертолетчиците в Пловдив.

Последно занятие преди пенсионирането - тема на занятието "Бойно използване на вертолетната авиация"
Есента на 1977 г. става старши преподавател в катедра ВВС към военната академия. Пет години по-късно защитава дисертация и придобива научна степен доктор. През 1985 г. е избран за доцент. Приключва военната си служба през 1990 г. като полковник, с офицерски стаж от 34 години и с нальот от около 3500 часа на 9 типа самолети и 3 типа вертолети.
След пенсионирането си пет години работи като хоноруван преподавател в учебния център на АК “Балкан” и четири години е преводач към научния отдел на военната академия. Владее руски, английски и международния език есперанто. С помощта на последния поддържа контакти със свои колети от редица страни от всички континенти. Имал е възможност да посети много държави, с които поддържа езикова връзка, като участва от 1992 г. редовно на международните есперантски конгреси.

Първата клетва - ноември 1973 г.
На двете любими неща в живота си – авиация и есперанто – е посветил своята автобиографична книга “Небето и зелената звезда”, отпечатана през 2006 г. Подготвени за издаване са и пътеписите му “С есперанто по света”. Инициатор е за съставянето на сборника “Вертолетчиците разказват”.

Критично: На косъм от земята
В началото на юни 1962 г. изпълняват задача по бойното използване на самолета в сложни метеорологични условия. Младият пилот Владимир Попов излита като воден на командира.

С приятели от випуска - 50 години от първата ни среща в музея в Крумово пред Лаз-7

Изведнъж чувства, че става нещо ненормално. Командирският самолет започва бавно, бавно да се обръща наляво и все по-бързо да набира височина и да се замъглява, губейки се от погледа му. Решава да извика по радиото, за да разбере какво става пред него... Така и не успява. Някаква буца е заседнала в гърлото му, попречва му да натисне бутона и да проговори.
Вече едва, едва прозира напред в облачната пелена силуета на водаческия самолет, който е отишъл много нагоре и почти се е обърнал по гръб... Поглежда в кабината и всичко му става ясно – върху авиохоризонта се вижда само кафявата му страна, което означава, че лети към земята, а стрелката на скоростомера невъзмутимо пълзи напред и отчита вече над 1000 км/ч. Голямата стрелка на висотомера се върти като полудяло и показва все по-малка и по-малка височина. Това, разбира се, е само за миг. И цената на този миг я знае само онзи, който го е преживял.
Няма никакво време за губене. Светкавично изправя самолета от наклона. Вертикалната част на авиохоризонта си идва на мястото, същевременно отнемайки ръчките за газ, започва да тегли с всичка сила лоста за управление към себе си, за да премине в хоризонтален полет. След секунди самолетът излиза под облаците и макар хоризонтиран, устремно продължава снижението си и той с цялото си същество усеща опасната близост на земята...

Дали се му стигне височина, за да изведе самолета или...?!
С нов прилив на сили изтегля лоста докрай назад. Повече няма накъде!... От вирнатия нос на самолета не вижда нищо пред себе си. Само вляво, може би на стотина стотина-двеста метра съзира голям, обрасъл с дървета хълм. Как ясно се различават листата на дърветата – големи, зелени, свежи... Сякаш за пръв път вижда такива големи листа... Значи това е краят!!
За щастие под него имало още малко спасителна височина. В следващия момент машината преодолява стотиците тонове инерция и тръгва нагоре. Прибира се под облаците на Графа. Оглежда крилата на самолета. Няма ги допълнителните резервоари за гориво (баките). Не издържат претоварването и се откъсват. А то, претоварването, е около 10 пъти умножено по нормалното тегло!... Той го издържа.
Трудно е да се обясни накратко какво точно представлява това лъжливо чувство.
Истината е, че го има.





Септември 1989 г. - последния ми полет, с подп. Асен Буков от 44 ВАП