КРАЯТ НА ВИТЛОТО ГЕОРГИЕВ, ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ

Pan.bg 15 дек 2011 | 13:00 views (8548) commentaries(0)
img Виден български военен, спортен и граждански пилот. От последните мохикани на витловия самолет.
Роден на 26 януари 1919 г. в с. Вълчи дол, Варненско. Произхожда от семейството на железничар. След гимназия се записва в Юридическия факултет на СУ “Климент Охридски” и продължава задочно след постъпването си в ШЗО-летци. Завършва през лятото на 1940 г. първи и втори пилотски изпити. През 1940 г. първи и втори пилотски изпити. През 1940 г. е фелдфебел-школник в 3-и разузнавателен полк-Ямбол. През есента на 1941 г. завършва Школата за висш пилотаж-Карлово, и е в състава на 6-и изтребителен полк, преминал през самолетите “Фоке-Вулф 44”, КБ-3, ДАР-3, РVС, АВИА-122, “Арадо-65”, “Хайнекел-51”, АВИА-236, “Арадо-96”, “Девоатин-530”, “Месершмит-108”, “Месершмит-109”. През 1943 г. претърпява тежка катастрофа със самолет Ме-109, лекува се 6 месеца и после става инструктор в Изтребителна школа-Карлово. По тия причини не е участвал в отбраната на София. От състава на школата обаче, включително и той,, са излитали пилоти срещу англо-американските армади, бомбардирали Плоещ, Румъния. При едно от тези излитания след въздушен бой каца принудително с Д-520 край Севлиево.
Взема дейно участие в Отечествената война в състава на 1-и орляк, въоръжен с “Девоатин-520”. Има официално регистрирани в Дневника на орляка 12 бойни полета.
През пролетта на 1945 г. е сформирано изтребително ято към Първа българска армия в Унгария., в чийто състав е удостоен да бъде и той. Участва в пребазирането на трофейни бойни и учебни машини от Австрия. Завръща се оттам окончателно в края на лятото на 1945 г. През есента на същата година се явява за носене на службата в, в чийто състав е удостоен да бъде и той. Участва в пребазирането на трофейни бойни и учебни машини от Австрия. Завръща се оттам окончателно в края на лятото на 1945 г. През есента на същата година се явява за носене на службата в летище Балчик, където е базиран 1-и орляк на 6-и изтребителен полк с командир Желязко Радев. Преминава на току-що пристигналите Як-9М. През зимата на 1946 г. е назначен за старши инструктор в Изтребителна школа в Карлово. По това време поделението в с. телиш става филиал на НВВУ “Г. Бенковски” като изтребителна школа, която той командва (съкратения курс на школата и подготовката на инструктори за първоначално обучение – 68-и випуск). През есента на 1948 г. в школата са изпратени 123 души от 70-и випуск за обучение във втори пилотски изпит. През лятото на 1949 г. втори пилотски изпит вземат всички то 70-и випуск. През лятото на 1950 г. този випуск е прехвърлен в Поликраище на Як-9М. През есента на 1950 г. е назначен за командир на 11-ти цап-Божурище, а през 1952 г. е инспектор по техника на пилотиране на 4-а ИАД, въоръжена с последните витлови самолети на Яковлев – Як-9П. Тогава е организиран курс за нощни изтребители в отговор на многобройните влитания на чужди самолети в небето на България. Завършва курса.
През 1953 г. с идването на първите реактивни самолети Як-23 витловите биват обособени в голям самостоятелен авиополк (14-и цап) с ранг на бригада, където е назначен за заместник, а по-късно за командир на полка. Витловата авиация е ликвидирана през 1954 г. и всички летци от полка преминават на Як-23. Осигурява и носи нощно дежурство над страната в специална нискополетна полоса с нарочно оставени за целта 4 броя Як-9П, другите са бракувани. Назначен е за началник на командния пункт на дивизията. През деня началства, през нощта дежури. Дежурството с витловите самолети е преустановено и му предлагат нелетателна длъжност. Излиза от авиацията като заклет изтребител на витлов самолет през 1955 г. Работи в ДОСО – “Въздушна подготовка”, старши инспектор по моторна авиация, контролира 12 аероклуба в страната. Отдава се изцяло на летателна работа, лети на всички видове летателни апарати.
През 1968 г. преминава в ТЕКСИМ като инспектор на селскостопанската му авиация, после работи в летателния отдел на селскостопанската авиация към БГА. И... догаря за кой ли път, окончателно,, завинаги като летец. В знак на протест срещу болните амбиции на преките му началници подава оставка демонстративно. Никой не го забелязва. Отива си нечут, невидян и най-вече неразбран. Този път, уви, завинаги. Годината е 1970-а.

Летял е непрекъснато 32 години на 22 типа самолети. Мисли, че няма моралното право да се произнася по въпросите на авиацията в края на ХХ век. Понякога му е много болно, много тежко. Но на кого от летящите му братя е било винаги леко? Обръща се назад към изминатия път като летец най-вече във ВВС. Има диря... Стига! Загърбил е вече 78 години. Дълбоко в него звучи миньорна гама:
Ех, небе, небе, небе –
Късче радост, късче жал,
Младости да имах две
Пак на тебе бих ги дал!
(Михаил Зиновиев)
Подполковник от запаса. Кавалер на орден за храброст
(По писмо до автора, 1997 г.)

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка