Горещи новини
- САЩ представиха реактивния дрон Spectre за ударни и разузнавателни мисии
- Екипажи на „Гранична полиция“ провеждат сложни спасителни операции при силно морско вълнение
- Украинци показаха как руски ударен хеликоптер е поразен от зенитен FPV дрон
- Министър Димитър Стоянов обсъди средата за сигурност в Черно море с министрите на отбраната на Турция и Румъния
- Заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Красимир Кънев се срещна с досегашния и с новия аташе по отбраната на Италия в България
- SpaceX ограничи работата на Starlink за военните, което доведе до провал на няколко бойни мисии – „Flash“
- Полският външен министър се обърна към Мъск след съобщения за ограничения на Starlink за Украйна
- Държавният глава удостои български офицери от Военновъздушните сили с Почетния знак на президента
- Премиерът Румен Радев проведе среща с посланика на Руската федерация Елеонора Митрофанова
- ВСУ съобщават за ограничения във военната версия на Starlink
по сп. "Клуб ОКЕАН"
120 години български ВМС
Атанас Панайотов
Българските ВМС вземат активно участие във Втората световна война на страната на Германия (1 март 1941 – 7 септември 1944 г.), но от 8 септември 1944 до 9 май 1945 г. заедно със сухопътните и въздушните войски на страната воюват срещу бившия съюзник. На практика флотът е на бойна нога до октомври 1948 г., когато окончателно са прочистени минните полета по нашето Черноморско и Дунавско крайбрежие. През май 1941 г. е формиран и български Беломорски флот, чиито части са дислоцирани по Егейското крайбрежие между градовете Дедеагач и Кавала, както и на островите Тасос и Самотраки. В този район най-голямо развитие получава бреговата артилерия.
По време на войната ВМС съществуват като Морски войски с управление и щаб в София, на които са подчинени Черноморски флот (с щаб във Варна), Дунавски флот (с щаб в Русе) и Беломорски флот (с щаб в Кавала). Командващ морските войски по време на войната до септември 1944 г. е контраадмирал Асен Тошев. Морските войски извършват бойна дейност в интерес на Германия по силата на съюзническата обвързаност на страната. Изследователят на този период доц д.р капитан І ранг от запаса Георги Антонов сочи, че флотът тогава изпълнява три основни задачи: 1. Поставяне на отбранителни минни заграждения но нашето Черноморско и Беломорско крайбрежие; 2. Борба с минната опасност на Дунав, Черно и Бяло море; 3. Ескорт на германските превози по море между румънското пристанище Кюстенджа и Босфора, най-вече в наши териториални води.
За това как се изпълняват тези задачи до 9 септември 1944 г. говори и фактът, че 104 български моряци(35 офицери, 69 подофицери и матроси) са наградени с германски ордени и медали. През периода 1941-1944 г. по Черноморското крайбрежие са поставени 1888 ударни мини срещу надводни кораби и подводници и 998 минни защитници (противотрални мини). Пред българския егейски бряг са поставени 399 котвени мини. Освен доставките от Германия в загражденията широко и успешно се използват нашите мини “България-36” (Б-36) и Б-38, създадени от морския офицер (бъдещ професор) Минчо Острев. Макар и недостатъчно изследван, въпросът около гибелта на 5-6 подводници от бившия флот на СССР в наши териториални води по време на войната се свързва именно с поставените заграждения.
Само през септември и октомври 1941 г. по нашето крайбрежие са обезвредени 244 мини и 247 минни защитници – плаващи или изхвърлени на брега. Истинското миночистене започва през септември 1944 г. и завършва през октомври 1948 г., когато от площ 510 квадратни мили са обезвредени 1277 морски заградни мини. На Дунав българските противоминни кораби прочистват 34 670 km, сами взривяват 29 електромагнитни и хидроакустични мини, а съвместно със съветски кораби обезвреждат 65 мини и привеждат зад трал стотици конвои, натоварени с войски, техника и продоволствие.
Макар и посрещнати изключително дружелюбно, съветските военни и военноморски части влизат на 8 и 9 септември 1944 г. в България и в пристанищата Варна и Бургас в пълна бойна готовност и се разпореждат с корабите на Морски войски като с трофейно имущество на победена във войната страна. Всички български бойни кораби без малките безпалубни миночистачи са реквизирани. Част от плавателните съдове с около 60 български подофицери и матроси са отведени в съветски военноморски бази и зачислени в Черноморския флот на СССР. Постепенно, след настояване на българското правителство, корабите и екипажите са върнати в периода април 1945-май 1946 г.
Първата заповед за награждаване на отличилите се военни моряци във войната срещу Германия е от 18 юли 1945 г., подписана от капитан І ранг Стефан Цанев – командир на Морски войски. В ней се съобщава за връчването на военен орден за храброст ІІ степен – 1, ІІІ степен – 3 и ІV степен – 60 на матроси и подофицери от Дунавската флотилия. От Черноморския флот са наградени 12. Ордени са връчени и на офицери, но списъкът им не е уточнен. На 12 август 1945 г. са връчени съветски ордени “За победа на Германия” на 20 офицери от щаба на Морски войски, бреговата артилерия и интендантството, а така също и на още 28 “военни чинове и чиновници” от Черноморския флот. Седмица по-късно 80 военнослужещи от Дунавската флотилия и 68 от Черноморския флот са отличени със съветския медал “За победата над Германия”.
Други публикации
Напиши коментар


(0)

































