Горещи новини
- Шефът на МВнР на Украйна реагира остро на изявление на Орбан относно присъединяването на Киев към ЕС
- Русия засилва флота от ледоразбивачи, ядреният ледоразбивач „Лидер“ ще бъде завършен до 2030 г.
- Министърът на външните работи на ОАЕ обяви началото на преговорите между Русия, Украйна и САЩ
- МВнР на Иран съобщи за смъртта на над 3000 души по време на безредиците
- В Европа: Речта на Зеленски в Давос е обида към ЕС и Орбан, публиката слушаше речта в смаяно мълчание
- Кличко призова жителите на Киев да се запасят с храна и вода, ситуацията може да се влоши
- Сorriere: В Абу-Даби ще обсъдят прехвърлянето $800 млрд за Киев в замяна на Донбас
- Министър Атанас Запрянов връчи възпоменателни медали „140 години от Сръбско-българската война“ за приноси в областта на военноисторическата наука
- Извършена бе смяна на маневрени формирования от Сухопътните войски в Многонационалната бойна група на НАТО в Република България
- Otbrana.com: Във Варна връчиха медали на ветерани за 140 години от Сръбско-българската война
по сп. "Клуб ОКЕАН"
120 години български ВМС
Атанас Панайотов
Българските ВМС вземат активно участие във Втората световна война на страната на Германия (1 март 1941 – 7 септември 1944 г.), но от 8 септември 1944 до 9 май 1945 г. заедно със сухопътните и въздушните войски на страната воюват срещу бившия съюзник. На практика флотът е на бойна нога до октомври 1948 г., когато окончателно са прочистени минните полета по нашето Черноморско и Дунавско крайбрежие. През май 1941 г. е формиран и български Беломорски флот, чиито части са дислоцирани по Егейското крайбрежие между градовете Дедеагач и Кавала, както и на островите Тасос и Самотраки. В този район най-голямо развитие получава бреговата артилерия.
По време на войната ВМС съществуват като Морски войски с управление и щаб в София, на които са подчинени Черноморски флот (с щаб във Варна), Дунавски флот (с щаб в Русе) и Беломорски флот (с щаб в Кавала). Командващ морските войски по време на войната до септември 1944 г. е контраадмирал Асен Тошев. Морските войски извършват бойна дейност в интерес на Германия по силата на съюзническата обвързаност на страната. Изследователят на този период доц д.р капитан І ранг от запаса Георги Антонов сочи, че флотът тогава изпълнява три основни задачи: 1. Поставяне на отбранителни минни заграждения но нашето Черноморско и Беломорско крайбрежие; 2. Борба с минната опасност на Дунав, Черно и Бяло море; 3. Ескорт на германските превози по море между румънското пристанище Кюстенджа и Босфора, най-вече в наши териториални води.
За това как се изпълняват тези задачи до 9 септември 1944 г. говори и фактът, че 104 български моряци(35 офицери, 69 подофицери и матроси) са наградени с германски ордени и медали. През периода 1941-1944 г. по Черноморското крайбрежие са поставени 1888 ударни мини срещу надводни кораби и подводници и 998 минни защитници (противотрални мини). Пред българския егейски бряг са поставени 399 котвени мини. Освен доставките от Германия в загражденията широко и успешно се използват нашите мини “България-36” (Б-36) и Б-38, създадени от морския офицер (бъдещ професор) Минчо Острев. Макар и недостатъчно изследван, въпросът около гибелта на 5-6 подводници от бившия флот на СССР в наши териториални води по време на войната се свързва именно с поставените заграждения.
Само през септември и октомври 1941 г. по нашето крайбрежие са обезвредени 244 мини и 247 минни защитници – плаващи или изхвърлени на брега. Истинското миночистене започва през септември 1944 г. и завършва през октомври 1948 г., когато от площ 510 квадратни мили са обезвредени 1277 морски заградни мини. На Дунав българските противоминни кораби прочистват 34 670 km, сами взривяват 29 електромагнитни и хидроакустични мини, а съвместно със съветски кораби обезвреждат 65 мини и привеждат зад трал стотици конвои, натоварени с войски, техника и продоволствие.
Макар и посрещнати изключително дружелюбно, съветските военни и военноморски части влизат на 8 и 9 септември 1944 г. в България и в пристанищата Варна и Бургас в пълна бойна готовност и се разпореждат с корабите на Морски войски като с трофейно имущество на победена във войната страна. Всички български бойни кораби без малките безпалубни миночистачи са реквизирани. Част от плавателните съдове с около 60 български подофицери и матроси са отведени в съветски военноморски бази и зачислени в Черноморския флот на СССР. Постепенно, след настояване на българското правителство, корабите и екипажите са върнати в периода април 1945-май 1946 г.
Първата заповед за награждаване на отличилите се военни моряци във войната срещу Германия е от 18 юли 1945 г., подписана от капитан І ранг Стефан Цанев – командир на Морски войски. В ней се съобщава за връчването на военен орден за храброст ІІ степен – 1, ІІІ степен – 3 и ІV степен – 60 на матроси и подофицери от Дунавската флотилия. От Черноморския флот са наградени 12. Ордени са връчени и на офицери, но списъкът им не е уточнен. На 12 август 1945 г. са връчени съветски ордени “За победа на Германия” на 20 офицери от щаба на Морски войски, бреговата артилерия и интендантството, а така също и на още 28 “военни чинове и чиновници” от Черноморския флот. Седмица по-късно 80 военнослужещи от Дунавската флотилия и 68 от Черноморския флот са отличени със съветския медал “За победата над Германия”.
Други публикации
Напиши коментар


(0)































