Данни за третия син на Димитър Динолов - Георги, могат да се почерпят от запазените машинописни записки на неговата внучка Петрана Динолова, оформени по спомените на баща й - известния общественик и кмет на Русе Лазар Динолов. Той също става търговец. Тъй като перспективите за работа в Добруджа по него време са значително по-големи, той заминава отначало за Хърсово, а впоследствие за Мачин. Задържа се на това място. Отваря магазин за платове, както и една работилница с 4-5 души работници, за шев на готово облекло. Георги Динолов притежава и гемия, с която превозва стоки до Браила и обратно.
Веднъж през 1853 г., докато гемията чака попътен вятър, за да се върне срещу течението на реката отново в Мачин, го заварват бойните действия на избухналата Руско-турска война [Кримската война от 1853-1856 г.]. Тъй като гемията носи турски флаг, русите я конфискуват, смятайки я за турска. С тази и други взети гемии, те правят понтонен мост на река Дунав за прехвърлянето на своите войски в Добруджа. Лишен от превозното си средство и разбрал, че районът на Мачин остава под румънско управление, той решава, "че под турско [управление - б.а.] е живял, но под румънско не щял да живее", събира стоката, купува кола с два коня, наема още една каруца и се премества отново в Русе, където отваря магазин в района на сегашната сграда на театъра. Тогава той вече е женен за русенката Николинка Стоянова... (стр. 16-17)





В Русе израстват редица фирми, занимаващи се с изкупуване и износ на произвежданите във вилаета зърнени храни, с доставка на каменна и морска сол и търговията с нея във вътрешността на страната, с износ на кожи и кожени изделия, мед, коприна и друга селскостопанска продукция. Известни от този период са търговските фирми на Иван Мавриди и Петър Златов, на х. Атанас х. Петкович, на Селвелията [Димитър Селвели], която има свое представителство чак във Виена, на Тодор Марков, Костаки Маринович, Костаки Динолов, х. Иванчо х. Пенчович и на още много други по-дребни и по-едри русенски търговци...(стр. 127)

Русенските търговци разполагат дори със собствени транспортни средства - гемии и каици, които кръжат по водите на Дунава между румънските пристанища Браила, Галац, Гюргево и нашите градове от Видин до Силистра. Между тези фирми и най-известните български търговски кантори в Цариград, Одеса, Виена, Букурещ и другите големи румънски градове, се осъществява постоянна връзка. В едната и другата посока тече регулярен писмен обмен на поверителна и специализирана търговска информация за състоянието на пазарите, цените и качеството на стоките. Изпълняват се разнообразни поръчки за доставка и пласиране на редица стоки, за събиране на средствата от реализирани и изпратени по направленията си продажби.(стр. 127)

Марков, Ив. Възрожденецът Йосиф Дайнелов (1839-1891). Данграфик, В., 2006.

ПЪТЯТ НА БЪЛГАРИНА КЪМ ГЕМИИТЕ (19 век)

http://www.pan.bg/view_article-47-15010-PYTQT-NA-BYLGARINA-KYM-GEMIITE-19-vek%29.html