Калоян ПАНЧЕЛИЕВ, сп. "Клуб ОКЕАН"

(Материалът е в процес на разработка)

Има ли данни за други предприемчиви българи освен Николаки Цветков, които разполагат със собствени плавателни съдове и правят опити да се включат в параходното корабоплаване и търговия на река Дунав в заключителния етап от Османското владичество? Доста изненадващо информация по този въпрос откриваме в книгата „Заложник и беглец за никъде: спомени, размисли, несъгласия“ (1997) на Върбан Стаматов. Героят на книгата разказва за някои представители на своя род от XIX век като Драган Попрусев (1802-1857 г.) и Марин Драганов (1846-1914 г.), съответно негов прадядо и дядо по майчина линия. Според Стаматов дядо Марин се занимава с търговия във Влашко и Сърбия, успява да натрупа първоначален капитал и закупува „огнена гемия“ (=малко корабче с парна машина, параход). Впоследствие корабът е преустроен във водна мелница. Тук предаваме спомените на героя в пълния им вид:

„При него (бел. ред. - дядо Марин) традицията в рода за пръв път се прекъсва: вместо с учителство дядо Марин отрано се захваща с търговия. На всичкото отгоре за разлика от свитите си предшественици – все монаси, учители и попове се пръква внезапен бонвиван, развейпрах, редовен клиент на шантаните в Букурещ, Белград и Виена. Винаги в черен сюртук, с висока твърда яка и небрежно вързана на фльонга вратовръзка, какъвто е на снимките върху дебел картон със сложни рекламни завъртулки на гърба, правени все при прочути румънски и австрийски фотографи. Още на младини, търгувайки из Влашко и Сърбия той успява да натрупа пари от износ на брашно, восък, аби, кенарени платна, грънци и стомни. Купува и едно корабче, с което шари нагоре-надолу по Неготин (бел. ред. - разположен в непосредствена близост до р. Дунав, на 9 км от пристанище Прахово), Белград и дори на няколко пъти до Сулина на Черно море. В старите тутракански кондики това негово корабче е записано като „огнената гемия“ (с парен двигател), която явно е поразявала въображението на лодкарите в градчето и е още едно свидетелство за необикновената дядова предприемчивост през 70-те и 80-те години на миналия век. Но сигурно изобретението на Джеймз Уат не е било по боя му и скоро го е поразорило поради неопитност да го ползва. И той по принуда преустройва гемията си, като я закотвя срещу течението, монтира й по едно колело като на американските речни параходи и я превръща в чамница. Тоест, в мелница, задвижвана от силата на Дунава, до която мливарите са превозвали зърното си с лодки, заедно с хляба, виното в бъчонки от Мурфатлар и тавите с печени агнета. Но след време изоставя и нея, тъй като нему всичко омръзва много бързо…Може би се мамя и самоукрасявам, но ми се струва, че все нещо от „огнената гемия“ на дядо Марин и от влечението към морячеството с навои на вуйчо ми Георги се е преляло и в мен…“

ПЪТЯТ НА БЪЛГАРИНА КЪМ ПАРАХОДИТЕ (19 век)

http://www.pan.bg/view_article-47-14874-PYTQT-NA-BYLGARINA-KYM-PARAHODITE-19-vek%29.html