КАКВО ПЕЕ КНИЖКАТА

...Няколко дена по-късно виждаме Ангела на път за Цариград. Пътят му е през Одрин, Димотика, Гелибол - за малкото пристанище Чанак кале. Пътуват трима: той и двамата най-първи негови другари, двамата бивши пловдивски градинари Стойко Чакъргьозлията и Стоян Узунбойлията, преоблечени като устовски калайджии...На Чанак кале една лоша среща ги кара да бързат към пристанището. Един хасковски кундурджия ги е познал и "калайджиите" са принудени да побързат. В бързината те не успяват да забележат, че гемийката, на която са се качили, не е за Цариград, а за Бруса. Узнават това, когато платноходката вече пори вълните за насрещния малоазиатски бряг. Калайджиите се споглеждат и след малко влизат в капитанската кабина, връзват капитана и излизат с пищови в ръце. Пасажерите са предупредени, че гемията ще плава за Цариград по една бърза работа, която не търпи отлагане, а трима-четиримата матроси - заставени да я обърнат в желаната посока.
В Цариград от гемийката слизат трима джелепи (търговци на добитък) с фесове и дънести шалвари, наемат първия файтон, който се изпречва пред очите им, и се изгубват в кривите улици, преди да е станало известно на пристанищните власти морското покушение.
Два-три дена "джелепите" обикалят града, питат, разпитват, докато най-сетне намират Мушон бея на Златарската чаршия, където евреинът има сарафски магазин. (стр. 123-124)

Хайтов, Н. Хайдути. Съчинения в седемнайсет тома. Том 7. Издателство "Захарий Стоянов". Издателство "Български писател". С., 2013

Забележка: разказът е възстановен по спомените на Ангеловия хайдутин дядо Желю Тянев от Станимака.