Въздушните бомбардировки над Балчик

Pan.bg 03 авг 2011 | 18:19 views (5709) commentaries(2)
img Сп. Море, 5-6/2006
Дарин Канавров Въздушните бомбардировки над Балчик


През 1916 г. българската войска воюва главно на добруджанския театър на военните действия. След като кралска Румъния се намесва в Първата световна война, присъединявайки се към Съглашението, на 1 .ІХ. 1916 г. България й обявява война, а Трета армия под командването на генерал Стефан Тошев предприема енергични настъпателни действия.
За осигуряване десния флаг на армията се подготвя стоварването на десант на добруджанския бряг. Активен принос за неговото осигуряване и по-нататъшно развитие на настъплението в приморското направление има водосамолетната авиация.
Идеята за създаване на българска водосамолетна авиация се осъществява в хода на войната. През ноември 1915 г. германското морско командване създава водосамолетна станция във Варна, която разполага с 4 водосамолета. Сформира се команда от 26 български матроси под ръководството на мичман І ранг Преслав Ляпчев и мичман І ранг Сава Иванов, която наред с германските специалисти участва в обслужването на самолетите.

През м. май следващата година от тази команда, предимно ученици от Машинното училище, са изпратени на специализация в германските водосамолетни школи в Кил и островите Нюрдернай и Лист. Създаването на наша морска авиация датира от края на 1916 г., когато се сформира самостоятелна хидропланна команда с базово летище на Девненското езеро. До м. март 1917 г. тя е подчинена на началника на германската водосамолетна станция във Варна, след което се предава на Българския военноморски флот. Четирет самолета, базирани във водосамолетната станция “България”, имат двигатели “Бенц” от по 100 к.с., производство на фирмата “Фридрихсхафен”. Скоростта им е около 100 км/ч, като едно зареждане не резервоара с бензин стига за 7 летателни часа.
Всеки водосамолет носи по 10 бомби. Водосамолет № 534 е въоръжен с картечница, а № 507, № 529, № 530 – с автоматична пушка “Маузер”. Последният е снабден с безжичен апарат за радиовръзка, което подобрява в значителна степен възможностите да бъде използван за въздушно разузнаване, предвид това, че може да предава незабавно сведения за състоянието и дейността на противника.
В това отношение възможностите на морската авиация се разширяват, след като в края на август 1916 г. от Германия пристига още един водосамолет - № 723, също оборудван за поддържане на радиовръзка. Успоредно с това в района на местността Франга се подготвя постройка за инсталиране на радиостанция с 18-метрова антена, която да обслужва водосамолетната база. За технически персонал по поддържането й се изискват двама специалисти от германската средиземноморска дивизия. При полет в лоши метеорологични условия (силен вятър) често се случва, поради повреди, водосамолетите да падат в морето или да извършват принудително приводняване. В такива случаи дежурните миноносци излизат в морето и ги докарван на буксир до Варна.
Причините за възникване на подобни аварийни ситуации се дължат не толкова на неумението на младите български авиатори, колкото на износените водосамолети, с които летят. Най-честият повод за излизането им от строя е претоварването на амортизираните от дълга употреба двигатели. Следва да се отбележи, че в това отношение германските военновъздушни сили съблюдават стриктен режим. Водосамолет, който шест месеца е действал на фронта, се изпраща в учебните водосамолетни станции, където след още шест месеца се бракува.
Така например поради деформации на крилата, причинени от дъждовете и горещините, водосамолет № 532 не е в състояние да набира скорост. Решава се те да бъдат сменени. Това явно се оказва недостатъчна мярка за осигуряване на техническата му безопасност. Водосамолетът е изпратен в германия, откъдето пристига друга бойна машина.
Междувременно събитията следват своя ход. На 28 август Германия обявява война на Румъния. Още сутринта началникът на германския генерален щаб гженерал Фалкенхайн моли главнокомандващия действащата армия генерал Жеков да съдейства за незабавното обявяване на война на Румъния от българска страна, като с това се подчертае единството в действията на Централните сили.Същият ден Трета армия е подчинена на генерал-фелдмаршал Макензен, който нарежда на водосамолетите да бомбардират Балчик. Главното командване е неприятно изненадано от неговото предизвикателство. От щаба на действащата армия му съобщават, че “въпросът за започване на операциите е политически и ще бъде разрешен от правителството”.
Главното командване иска Макензен “да даде категорична заповед, щото докато България не е обявила формално война на Румъния, против последната да не се предприемат никакви нападения”. Независимо от това, нареждането на германския генерал-фелдмаршал е изпълнено.
На 28 .VІІІV 1916 г. за първи път е обект на въздушна бомбардировка. Два водосамолета атакуват пристанището. Хвърлени са десетина бомби. Единият водосамолет е силно обстрелян. При завръщането си в базата той се поврежда. Два дни по-късно е проведено въздушно разузнаване. Фотографирани са румънски брегови батареи около града. Следва нов разузнавателен полет, който установява наличието на две батареи. Непосредствено преди стоварването на десанта в Балчик, морската авиация активизира полетите си. На 4 септември с телефонограма началник-щабът на Военноморския флот разпорежда всички намиращи се в изправност водосамолети да извършат въздушно разузнаване и да бомбардират Балчик.
В ранния следобед на същия ден градът и районът около него са подложени на няколко въздушни нападения. Хвърлени са около 70 бомби. Най-интензивна е бомбардировката срещу укрепителните съоръжения и батарейни позиции, западно от Балчик. Бойните полети се използват и за трупане на нова разузнавателна информация, като се доуточнява местоположението на противника. Изготвя се скица на неговите укрепителни звена, западно от града. Особено силен психологически ефект има атаката срещу една ротна, намираща се на изток от Балчик, където също са подготвени батарейни позиции. Бомбардировката предизвиква паника и бягство на личния състав.
Бомби са хвърлени и над фабриките в града. Паралелно с това се извършват разузнавателни полети за осигуряване на флота- По този начин в хода на подготовката и провеждането на първия морски десант в историята на българското командване умело се използва наличния боен парк. Отчетено е обстоятелството, че възможностите на нашия военноморски флот са твърде скромни. Неговият ударен отряд се състои от шест миноносеца, въоръжени с по две 47-мм оръдия. Поради липса на кораби за оказване на ефикасна артилерийска подкрепа на десанта, с успех се използва военноморската авиация, чиито бомбени удари деморализират противника, сломяват волята му за съпротива и го принуждават бързо да се оттегли.
В небето над града с успех се решават задачи от различно естество – обезпечаване стоварването на десант чрез предварителна авиационна подготовка и бомбардиране на укрепени позиции, аерофоторазузнаване, пропагандно-психологическа дейност чрез предизвикване на паника сред противниковите войскови части.
Така действията на германските летци по осигуряване на десанта при Балчик допринасят за натрупване на ценен практически опит в по-нататъшното утвърждаване и усъвършенстване на многоцелевата употреба на самолета в бойни условия.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 2

  1. #1
    Стеф 14 окт 2011, 13:28
     
    0
     
    0

    Кой е източникът на информацията за инсталиране на 18 м антена на Франга? Там е била построена първата "Безжична станция Франга", пусната в действие на 1 май 1912 г. Има ли някакви достъпни документи, които да доказват, че някъде там ще се строи или инсталира станция с антена (антена от какъв тип?)за комуникациия с водосамолетните сили? Поздрави, Стеф

  2. #2
    Стефан 05 май 2012, 22:02
     
    0
     
    0

    Аз също, познавайки доста добре станция "Франга", бих попитал автора откъде му е известно, че "района на местността Франга се подготвя постройка за инсталиране на радиостанция с 18-метрова антена, която да обслужва водосамолетната база. За технически персонал по поддържането й се изискват двама специалисти от германската средиземноморска дивизия". Интерсно е както това,което е написано за антената (един от най-неизяснените въпроси за Франга), така и че са привлечени немски специалисти (кои, кога, откъде) след като безжична станция "Франга" е оборудвана с апаратура "Маркони" и то произведена не от фирмите на Маркони в Англия, а в Генуа?

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка