ПОРЕДИЦА "БЪЛГАРСКИТЕ КОРАБИ" с водещ Калоян Панчелиев

Парушев, Т. Морското стопанство на България 1918-1944 г. Книгоиздателство "Зограф", 2002

Глава III Полагане на основите на съвременното корабостроене и кораборемонт в България през периода 1923-1944 г.

1. Утвърждаване на водещите позиции на държавния сектор в българското корабостроене (1918-1944 г.)

След 1935 г. пристанищната работилница във Варна навлиза в нов етап от своето развитие. За първи път в бюджета й е включен параграф, според който се отпускат необходимите средства за постройка на първия български железен самоходен кораб...(стр. 97)

Благодарение на самоотвержения труд на работниците и специалистите от работилницата моторният железен кораб "Галата" е спуснат на вода през пролетта на 1937 г. Той е с 29 бр.р.т и може да развива скорост 9,7 мили в час, което е близко до проектната му скорост. Едновременно се завършва и строежът на четиритонната моторна лодка "Лилия". (стр. 98)

През 1938 г. е завършена моторна лодка "Евдокия", а през следващата година е спуснат на вода новият пътнически кораб "Евксиноград", подобрен тип на "Галата". (стр. 99)

Иванов, Т. Страници от историята на българското корабостроене, Варна, 1998

Глава II. Създаване и развитие на държавната корабостроителна промишленост в България

2. Варненска пристанищна работилница

През юни 1937 г. са извършени изпитванията на моторния кораб, който е наименуван "Галата". При натоварването му развива скорост 9,7 възла. Едновременно са извършени изпитванията и на четиритонната дървена моторна лодка "Лилия" Бележка 17 (дължина - 8,9 м, широчина - 1,97 м, височина - 0,85 м, мотор 14 к.с.), чиито проектант е Тодор Плющев. (стр. 23)

След "Лилия" по поръчка на Русенското пристанищно управление е построена и през 1938 г. предадена моторна лодка "Княгиня Евдокия". Тя има дължина 9,7 м, широчина 2,28 м, височина 1,35 м и мотор - 30 к.с.

Бележка 17. Предназначена да разхожда по р. Камчия туристите, превозени по море до устието на реката.