Дунавски кораб, кралте или кирлач

д-р Калоян Панчелиев

Търговското корабоплаване по река Дунав през 19 век се развива с интензивни темпове. Превозването на товари се извършва с параходи, гемии, каици, варки, салове, шлепове и др. Един от най-разпространените плавателни съдове тогава е т. нар. „дунавски кораб“

РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >
Зад това съвсем непретенциозно наименование се крие ветроход, който се използва по река Дунав в участъка от Видин до Сулина през 19 век. Вместимост 100 – 200 тона, корпус – плоскодънен, екипаж 6 – 12 души, брой на ветрилата – едно, съставено от 3 – 4 части. Конструктивна особеност –наличие на два рога (на носа и на кърмата).

Центровете за строеж на такива кораби са следните градове от българското землище (в рамките на Османската империя): Видин, Свищов, Русе и Силистра. Алтернативни наименования на дунавския кораб са „кралте“ (на румънски език) и „кирлач“ (на турски език). През 30-те години на 19 век броят на ветроходите от вида кирлач (англ. kirlach) в участъка от Видин до Русе е между 165 и 200: от тях 15 – 20 в Никопол, 30 – 40 във Видин, 50 – 60 в Русе и 70 – 80 в Свищов [1].

Описание на дунавския кораб се съдържа в Записка за търговията в Дунавския вилает, изготвена от генералния консул на Русия Александър Мошнин през втората половина на 19 век: „От дунавските пристанища за главно се счита Сулина, после идват Тулча [2], Мачин…После следват Свищов [3], Никопол [4], Оряхово [5], Лом-Паланка и Видин. Между тези пристанища [и] до Сулина плават турски ветроходни кораби, наричани на румънски kralte, на турски кирлач, на български дунавски кораб [6], а на гръцки kapabi. Формата им е най-древна, плоскодънна, с два рога [съответно] на носа и на кърмата, широка, с висок рангоут за ветрилата и с широко перо на руля за противодействие на течението. От известно време е направена промяна във ветрилното стъкмяване: в началото ветрилото се състоеше от едно парче, което представляваше страшилище, след това – от три и четири отделни парчета. Вместимостта на тези кораби [е] от 100 до 200 тона, екипажът [е] от 6 до 12 души. Строени са предимно в Силистра [7], Русчук [8], Свищов и Видин“ [9].


[1] MacGregor, J. Commercial Statistics. A Digest of the Productive Resources, Commercial Legislation, Customs Tariffs, Navigation, Port, and Quarantine Laws, and Charges, Shipping, Imports and Exports, and the Monies, Weights, and Measures of All Nations, Including All British Commercial Treaties…Collected from Authentic Records, and Consolidated with Especial Reference to British and Foreign Products, Trade and Navigation. Vol. II. London, 1850. p. 55.
[2] В записката – „Тульча“.
[3] В записката – „Систов“.
[4] В записката – „Никополь“.
[5] В записката – „Орехов (Рахова)“.
[6] В записката – „дунавский корабе“ (ед. ч.). За сравнение мн. ч. – „дунавские корабли“.
[7] В записката – „Силистрия“.
[8] Русчук = Русе.
[9] Записка за търговията в Дунавския вилает, не по-късно от 22 ноември 1873 г., изготвена от генералния консул Александър Мошнин…// Жейнов, И. Документи от архива на външната политика на Руската империя (1865 – 1877 г.). Русе, 2009. 272 с.



Крепостта "Баба Вида" във Видин (сн. Калоян Панчелиев)

Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/1 СЛЕДВАЩА СНИМКА