През 2010 г. д-р Калоян Панчелиев публикува статия за българския параход "Опытъ" (по-късно "Симеонъ Велики") в американското списание Nautical Research Journal.

В нея е представена в съкратен вид забележителната биография на този кораб - от построяването му през 1870 г. в Нюкасъл, Великобритания за нуждите на "Руското общество за параходство и търговия" (РОПиТ), през участието му в Руско-турската война (1878-1879 г.), предаването му от Русия на новосъздадената Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България (1879 г.) и службата му в нея.

И по-нататък - преоборудването на "Опытъ" в княжеска яхта, участието му в Сръбско-българската война (1885 г.), преименуването му на "Симеонъ Велики" (1887 г.)...

Историята на парахода под български флаг е дълга, изпълнена с многобройни превратности и предизвикателства и заслужава да бъде разказана в отделна книга.

В периода 2010-2018 г. д-р Калоян Панчелиев и Преслав Панчелиев извършиха проучване в различни архиви, колекции и библиотеки и събраха нови и изключително интересни данни за кораба. Оказва се, че противно на очакванията първите 6 години от биографията на парахода се свързват не толкова с Черно море, а с изключително трудната и сложна за навигация река Кубан, по-известна на нас българите от трудовете на византийските летописци като Куфис.

Част от новите данни публикуваме по-долу, а пълната биография на "Опытъ" очаквайте в отделна книга на издателство "Еър Груп 2000" през следващата година.

1856 – СЪЗДАВАНЕ НА РУСКО ОБЩЕСТВО ЗА ПАРАХОДСТВО И ТЪРГОВИЯ (РОПиТ)

В рамките на ограниченията наложени на Русия след Кримската война (1853 – 1856 г.) с Височайши указ на император Александър II Николаевич (1818 – 1881 г.) [1] от 3 август 1856 г. „за развитие на търговията в Южния край на Русия и параходните – както търговски, така и пощенски съобщения на този край с Руските и чуждестранни пристанища“ е учредено „Русское Общество пароходства и торговли“ [2], известно в професионалните среди под абревиатурата РОПиТ (бълг. „Руско общество за параходство и търговия“).

Нашата задача тук съвсем не е да разгледаме в детайли историята на РОПиТ, а по-скоро да посочим мястото на парахода „Опытъ“ в нея. Ето защо по-долу ще се спрем само на онези основни моменти в развитието на параходството, които ни отвеждат директно към поръчването, строежа и доставката на кораба. Структурата, собствеността, корабния и личния състав, товарите и линиите, обслужвани от дружеството не са включени в настоящата публикация. И, така…

РОПиТ започва превози на пътници и товари на 21 май 1857 г. [3] В началото параходството разполага с 5 кораба с обща вместимост 5420 тона [4]. За сравнително кратко време обаче то разширява дейността си и бележи първите успехи в развитието си. От изключително ценните записки на Аполлон Александрович Скальковский, съставени през 1859 г. и посветени на търговията и промишлеността в Одеса научаваме, че: „Руското общество за параходство и търговия“…поддържа към днешна дата (1858 г.) 12 параходни линии, по които плават 35 парахода със [сумарна мощност] 4 889 сили и [обща] вместимост 28 067 тона“ [5].

СЕВАСТОПОЛСКОТО АДМИРАЛТЕЙСТВО

В перспектива един от най-важните въпроси пред дружеството е свързан със създаването на собствена корабостроителна и кораборемонтна база. Ето защо през 1858 г. руското правителство дава разрешение на параходството да вземе безвъзмездно под аренда [територията на] Лазаревското адмиралтейство в Севастопол [6].

През 1861 г. в адмиралтейството е изграден хелинг [7]. През следващата 1862 г. на хелинга са ремонтирани 28, а през 1863 г. – 40 парахода [8]. В съответствие с местонахождението си и абревиатурата на новия арендатор през 1867 г. предприятието получава комбинираното наименование „Севастопольское адмиралтейство РОПиТ“ [9] (бълг. „Севастополско адмиралтейство на РОПиТ“ или преведено описателно „Адмиралтейство на РОПиТ в Севастопол“).

През 1868 г. в него започва строителството на кораба със символичното име „Первенец“ – винтова шхуна с водоизместване 250 тона, железен корпус и две парни машини с обща мощност 80 к.с. [10] Яков Шпигельман отбелязва, че товарният параход „Первенец“ е спуснат на вода през 1869 г. и се явява първият плавателен съд, построен в адмиралтейството на РОПиТ в Севастопол [11].

КОЛКО ЦЕНЕН МОЖЕ ДА БЪДЕ ЕДИН ИНВЕНТАРЕН ОПИС?

Успоредно със строежа на „Первенец“ у дома по същото време РОПиТ поръчва нови търговски кораби и в чужбина. Един от тях е колесният параход „Опитъ“, за който инж. полковник о.з. Константин Божков уточнява, че е построен през 1870 г. в гр. Нюкасъл, Англия [12]. Относно годината и мястото на построяването на кораба Божков се позовава на неговия инвентарен опис, съставен през 1884 г. [13]

В по-късна публикация през 1939 г. Сава Иванов използва данните на Божков, но без да го цитира: „Параходът „Опитъ“ беше построен в 1870 г. в Англия (Нюкастел)“ [14]. В по-ново време същата информация е заимствана от Чони Чонев [15] и Илия Тодоров [16], съответно през 1997 и 2003 г. Няколко десетилетия преди това, през 1955 г. В. Д. Конобеев съвсем лаконично посочва: „Опыт“ бил построен през 1870 г.“, но не споменава Нюкасъл и не цитира източник [17]

През 1966 г. Ради Боев, който подобно на Сава Иванов използва трудовете на Константин Божков съобщава: „Параход „Опыт“ е построен през 1870 г. в Ню Кясл, Англия“ [18]. В допълнение още през 1939 г. Сава Иванов уточнява: „Параходът „Опитъ“ в миналото беше притежание на „Руското дружество за корабоплавание и търговия“ в Одеса“ [19] с чието съкратено наименование (РОПиТ) вече се запознахме по-горе.

ПАРАХОД „ОПыТЪ“ – НОВИ ДАННИ

Ако сега решим да направим обобщение и да систематизираме наличната информация в таблица ще установим, че всички автори след Константин Божков (С. Иванов, В. Конобеев, Р. Боев, Ч. Чонев и И. Тодоров) използват неговите данни, а техен първоизточник е въпросният инвентарен опис. По този начин се изправяме пред проблема доколко достоверен е той и дали данните, залегнали в него се потвърждават от историческите архиви, запазени в Нюкасъл (Великобритания). С други думи необходимо е да бъде направена съответната проверка.

Очевидно информацията в инвентарния опис е коректна, защото същият кораб, чието име е предадено на латиница като Oput фигурира под № 233 в списъците на плавателните съдове, построени през 19 век в Нюкасъл в корабостроителница на предприемача Чарлз Мичъл (Charles Mitchell) [20]. Сведението дължим на изследователя Д. Ф. Макгуайър, автор на биографичен труд, посветен на живота и делото на корабостроителя Чарлз Мичъл. Нещо повече – Макгуайър, който работи с местните исторически архиви в Нюкасъл също определя Oput като колесен (paddle) кораб и посочва 1870-а за годината на построяването му [21].

Данните на Макгуайър са широко разпространени в Интернет, но за съжаление никой не цитира неговия труд, както би било коректно. Откриваме ги и в един впечатляващо професионален и добре подреден уеб-сайт, посветен на корабостроенето на река Тайн в следната последователност: „Име [на парахода]: Oput, Тип: – , Спуснат на вода: 1870 г., Завършен: 1870 г., Корабостроител: Ч. Мичъл & Ko., Корабостроителница: Low Walker, Корабостроителен номер: 233, Размери: 160 брт, Машини: парни, Производител на машините: – , Задвижване: гребни колела, Конструкция: желязо, Рег. номер: не е наличен, История: [от] 1870 г. [собственост на] Руското параходно общество за корабоплаване и търговия“ [22].

Цялата поредица от данни завършва с коментар [на съставителите на уеб-сайта – Робинсън и Уейлър]: „По-нататъшната му съдба е неизвестна“ [23].

Как „Опытъ“ е доставен в Севастопол?

Преди да преминем към трудовете на Труханович остава само да отбележим по какъв начин Oput е доставен от Великобритания в Русия. В руския вариант на популярната електронна енциклопедия Wikipedia се посочва, че в корабостроителния завод C. Mitchell & Сo. в Нюкасъл под строителен № 233 е заложен корпусът на колесен буксирен параход. Строителството му започва през 1868 г. В допълнение: „В разглобен вид [той] e доставен в Севастопол, където през 1870 г. в собствената корабостроителница на РОПиТ е сглобен колесният буксирен параход, който получава наименованието „Опыт“ [24].

Дали това сведение е вярно или не ще покажат бъдещите проучвания, защото източници за него в Wikipedia липсват. Във всеки случай сме длъжни да го проверим. От направената частична проверка сведението намира своето косвено потвърждение в трудовете на Е. В. Макаренко. Според него в периода 1870 – 1871 г. в Севастополското адмиралтейство на РОПиТ са построени шхуната „Кобчик“, буксирните параходи „Опыт“, „Дедушка“ и „Бабушка“, катера „Перевозчик“ и две сухотоварни баржи [25].

Ако приемем указанието на Макаренко, че параходът „Опыт“ е построен (завършен) в Севастопол най-късно през 1871 г., то възможността корпусът му да е бил доставен в разглобен вид тук през предходната 1870 г. остава открита. Във всеки случай доставянето на плавателни съдове в разглобен вид от Западна Европа за нуждите на руската държава не е изолиран случай през 19 век. Осемнадесет години по-късно или след края на Руско-турската война през май 1878 г. в гр. Рени на река Дунав са доставени по железницата от Париж в разглобен вид 5 парахода по 11 секции, натоварени на 55 вагона [26]. Два от тях – „Горни-Студенъ“ и „Породимъ“, са предадени от Русия на Дунавската флотилия на Княжество България в Русе през следващата 1879 г. [27].

Без да се отклоняваме прекалено много от темата тук отново ще се върнем назад във времето, за да разберем какво се случва с „героя“ на настоящата публикация след спускането му на вода. В тази връзка руският вариант на електронната енциклопедия Wikipedia прибавя: „От 1871 г. „Опыт“ е регистриран в [пристанище] Севастопол и се експлоатира по линията Керч – Темрюк – Екатеринодар“ [28].

Бърза справка с географските карти показва, че от изброените три пристанища две (Темрюк и Екатеринодар) се намират на река Кубан, по-известна за нас българите от трудовете на византийските хронисти като Куфис. Тя е прочута с променливия си и дори опърничав и коварен характер, множеството опасности в лицето на блата, гърла, наноси, прагове, плитчини, ръкави и разливи. В средното и долното си течение Кубан протича в подножието на величествените кавказски планини и се влива в Темрюкския залив на Азовско море. Именно с тази изключително трудна и сложна за навигация река се свързват и първите 6 години от биографията на „Опытъ“ като буксирен параход в състава на РОПиТ (1871 - 1876 г.).

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

От направения преглед установяваме, че новите (т.е. непубликувани до момента от български автори) данни за колесния параход „Опытъ“, които са представени на вниманието на читателите в настоящата публикация са свързани с корабостроителя (Чарлз Мичъл), завода (Low Walker) и номера на корпуса (233). В комбинация с вече известните от инвентарния опис факти за годината (1870) и мястото на построяване (гр. Нюкасъл) те дават една по-пълна картина и спомагат за реконструирането на началния етап от биографията на кораба.