Warning: getimagesize(://<img src="http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/33973/AM%7E0.JPG" alt="image" border="0" />): failed to open stream: Няма такъв файл или директория in /home/panbgwz9/public_html/view_article.php on line 197

Парният катер “Амалия”

Pan.bg 01 апр 2011 | 15:06 views (6332) commentaries(0)
image" alt="img" /> Парният катер “Амалия”

И. Тодоров, Българските военни кораби (1879-2002), Еър груп 2000

Снимка - Централен фотоархив на Министерството на отбраната

През май 1890 г. по височайше нареждане в Арсенала на флотилията е дадена поръчка за изработването на един нов, предназначен за Портовото капитанство във Варна дървен катер от типа на подарения от Ру¬сия „Бавария" (1887 г. - „Борис"). По това време строежът на самоходен катер, макар и от дърво, не е лесна работа. За тази задача отговаря лично Константин Божков. В работилницата все още няма назначен корабостроителен инженер, няма и достатъчно опитни работници.
Осигурено е място (стапел) и е доставен подходящ за корабостроене дървен материал. Особено трудна е задачата по проектирането и осигуряването на технологични възможности за извършване¬то на подобен строеж. Първоначално са снети шаблони от ребрата на катера „Борис". Голяма помощ на К. Божков в изпълнението на тази отго¬ворна работа оказва моделиерът Даниел Дейк. Направен е и работен чертеж. Приспособен е парен котел за изваряване на подготвените заготовки за ребрата, тъй като без тази операция не е възможно сгъването им по шаблоните. На специално подготвена площадка залагат гръбна¬ка на бъдещия плавателен съд - кила.
Всяка операция е внимателно и подробно обмисляна. Едновре¬менно се работи и по парния котел на катера. С него се заема ковачът Димитър Атанасович Тодоров, в чиито спомени се казва: „...Парния котел на „Амалия" го работихме аз и един немец, без план..."
След преодоляване на неизброими трудности най-после корпусът на катера е готов. Поставят шейните и го спускат във водите на река Русенски Лом. Парният котел и двигателят са монтирани с кран. Въпреки опасенията на строителите, оказва се, че всичко е пресметнато добре и катерът се държи устойчиво на вода.
Споменаваме това като важно постижение на русенските корабостроители, тъй като и днес една малка грешка при определянето на мяс¬тото на двигателя и другите тежки механизми може да предизвика диферент или крен, които трудно се отстраняват.
Монтажът на машината и на котела е извършен също със собствени сили. Молбата на К. Божков до началника на флотилията - да им бъде оказана помощ от неговия подчинен инженер Маркович, по неизвестни причини остава без последствие. Въпреки тези усложняващи работата обстоятелства задачата е изпълнена с чест и катерът е готов за експлоатация.
Със заповед на Военното ведомство
No 418 от 23 октомври 1892 г. "Амалия" е зачислена в списъците на флотилията. Преминавайки по Дунав в Черно море, новият катер благополучно пристига във Варна.
Данните на 17-тонния катер "Амалия" са следните: дължина 14,70 м, широчина 3,40 м и височина на борда 1,40 м. Парният двигател е с мощност 12 к. с. и осигурява скорост 6 възла.
Интересна е и съдбата на това първо построено в България самоходно корабче. Първоначално то служи за яхта на княза. Първите му рейсове са от Евксиноград до Варненското пристанище и до близкото крайбрежие. „Амалия" изпълнява задачи и като транспортен и пилотски кораб на военния флот.
По време на Балканската война на командването на Черноморския флот бива поставена задачата да се постави минно заграждение пред Варненския залив за предотвратяване на противников десант в този район. По това време Черноморският флот не разполага със специални кораби за извършване на подобна операция. Нуждата довежда до оригиналното решение да се импровизира минен заградител, като се съединят кор¬пусите на катера „Войвода" и излязлата вече от служба „Амалия". Свързването става с греди, върху които наковават дебели дъски. Направеният с много труд своеобразен катамаран носи 10 морски мини и принадлежностите за поставянето им. След монтирането на релсите, по които мините се спускат във водата, крана за повдигането им и другите необходими за целта съоръжения, катамаранът е подложен на изпитание, като го натоварват с мини. Конструкцията се оказва с добра устойчивост и товароподемност и напълно годна за предназначението й.
В ранните зори на един септемврийски ден на 1912 г. импровизираният заградител излиза в открито море, натоварен с мини. На определеното място те се плъзват по релсите и скриват смъртоносния си товар под водата. Операцията е проведена въпреки съпроводилите я трудности - появява се буря, поврежда се двигателят на „Войвода" и възниква опасност заградителят да бъде отнесен върху поставените от него мини. Аварията обаче е отстранена бързо и заградителят успешно се прибира във Варненското пристанище. Така е извършено първото минно заграждение в историята на българския военен Черноморски флот, и то с участието на първенеца на съвременното ни корабостроене - катера „Амалия".
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Поръчайте с до -25% отстъпка

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка