" alt="img" /> Парният катер “Калиакрия”

И. Тодоров, Българските военни кораби (1879-2002), Еър груп 2000

В началото на 1896 г. от Военното министерство се получава Предписание No 102 от 8 януари, с което се разпорежда на Флотския арсенал да започне строеж на нов дървен катер. То се придружава от един малък чертеж с размери 15х20 см, подписан от корабостроителния инженер Иван Родев, който в момента следва в Англия. На този чертеж е изобразен само корпусът на кораба без никакви други указания и детайли. Това налага да се разработи в работилницата по-голям и подробен чертеж, както и да се изчислят размерите на кораба. Налага се корекция на заложения вече кил, както и увеличаването на ребрата с 3-4, за да се намали големината на шпациите. С тези промени дължината на катера става 23,15 м, а широчината - 3 м.

Строежът се извършва под надзора и прякото ръководство на Константин Божков. През 1898 г. катерът е окончателно готов. Министерството на войната с телеграма No 4862/1350 нарежда той да бъде изпратен по Дунав през Сулина за Черно море. На 26 октомври същата година при подходящо тържество катерът бива наименуван "Калиакрия".

С тази втора рожба на българското съвременно корабостроене Черноморският флот се увеличава с още един катер. Главните размери на 60-тонната „Калиакрия" са: дължина 23,25 м, широчина 3,0 м и газене 1,65 м. Двигателят му — парна машина с мощност 136 к. с., позволява да развива скорост 7 възла. Огнетръбният котел е разчетен за максимално налягане от 10 атм. Катерът се задвижва с един винт. Екипажът му е от 9 души.

От ноември 1899 г. до юли 1900 г. „Калиакрия" е пребазирана в бургаското пристанище. След това отново е върната във Варна и предадена на Портовото капитанство за транспортни цели. През 1914 г. катерът е прегледан от комисия, която установила повреди по корпуса, парната машина и котела и предлага бракуването му.

През време на Първата световна война катерът е ремонтиран и използван като транспортен и пилотски кораб. Когато реквизиционната комисия на съглашенците отнема всички наши военни кораби след войната, като най-голям кораб на военния флот остава „Калиакрия". През март 1921 г. катерът е предаден на варненското пристанищно управление. При лоши работни условия и недостатъчно поддържане той бива експлоатиран най-интензивно при прокопаването на Гебедженския канал.

През април 1924 г. катерът е върнат в много лошо състояние на новосъздадената Морска полицейска служба (бивш Черноморски флот). Килът, форщевенът, ахтерщевенът и ребрата се оказват здрави, което е сериозно доказателство за добросъвестната работа на създателите му. Благодарение на това добро състояние на скелета на кораба се взема решение „Калиакрия" да се възстанови и преустрои. През октомври 1924 г. катерът е изваден на брега и започва основният му ремонт. Палубите на форпика и ахтерпика са приповдигнати и оградени с фалшборд.Вътрешните помещения също са разширени и подобрени. Изработени са висока рубка и мостик. Монтирани са и две мачти. Котвеното устройство и рулят са преустроени. Корабът е снабден с компас, машинен телеграф и електрическа инсталация. Поставени са лодбалки за специално изработената за него спасителна лодка. Цялата двигателна уред¬ба е подменена и ремонтирана. Сменена е и димовата тръба. Двадесет и осем години след построяването му катерът излиза напълно обновен на изпитания, при които развива скорост 9 възла. При подходящо за случая тържество той е предаден на 19 декември (Никулден) на Морската полицейска служба. Служи в състава й още дълги години както във Варненското, така и в Бургаското пристанище.