" alt="img" /> Крайцерът “Надежда”

И. Тодоров, Българските военни кораби (1879-2002), Еър груп 2000

Снимка - Централен фотоархив на Министерството на отбраната

Проектът на кораба е разработен от главния инженер на фирмата „Ателие е шантие де ла Жиронд" и представлява конструктивен вариант на френския военен кораб „Казабланка".
Корабът е спуснат на вода през септември 1898 г., като още преди това получава името "Надежда". През октомври същата година е готов за изпитания, в които показва много добри данни. Така например проектната скорост бива надмината, като през първия час „Надежда" развива 19 възла, а през останалите три часа на скоростните изпитания - 18,87 възла.
Тактико-техническите данни на кораба са следните: водоизместване 717 тона, най-голяма дължина 67,0 м, най-голяма широчина 9,4 м, височина на борда 5,3 м и газене при мидела 2,2 м. Главните му двигатели са две парни машини с мощност по 3100 к. с. Запасът от 102 тона въглища позволява автономно плаване 1700 морски мили. Максималната му експлоатационна скорост е 17 възла.
Въоръжението на „Надежда" се състои от две 100-, две 65- и две 47-милиметрови оръдия, както и от две торпедни тръби. Две 381-милиметрови торпеда са заредени в тръбите, а три резервни се съхраняват в контейнери. Дължината на торпедата е 5450 мм.
Корабът е снабден с работни и спасителни плавателни средства както следва: един парен катер, един баркас-дванадесеторка, две балиниери и една двойка (за двама гребци).
Българското знаме е вдигнато на „Надежда" през октомври 1898 г. Корабът е приет на 22 същия месец от пристигналия специално за целта нов началник на военноморската мисия капитан II ранг Пол Пишон заедно със сформирания български екипаж.
Още същия ден „Надежда" напуска Бордо и отплава за Лисабон, където е направена официална визита на португалското адмиралтейство. От Лисабон „Надежда" се отправя за Алжир, а след това за гръцкото пристанище Патрас. Преминавайки през Коринтския канал, посещава Пирея и влиза в Дарданелите. При Чанак кале турците спират кораба, докато не се получава специално разрешение от Цариград за преминаването му през Проливите. Разрешението е уредено по дипломатически път и на другия ден „Надежда" е вече в Черно море.
След това продължително плаване рано сутринта на 18 ноември 1898 г. корабът застава на котва пред Евксиноград. След „височайшето" посещение на княза и свитата му „Надежда" отплава за Бургас, където са уредени тържества по случай пристигането на най-големия български военен кораб. Вечерта се завръща отново във Варна и започва редовната си служба.
Оръдията на „Надежда" са доставени и монтирани през 1900 г. През следващата година с него са проведени първите учебни артилерийски стрелби. През 1902 г. пристигат и изработените във Фиуме торпеда, които са вече морално остарял модел.
Още през май 1899 г. с „Надежда" е направено посещение в Русия, което представлява първата визита на български военен кораб в руско пристанище*. Крайцерът посещава Севастопол и Одеса, където на екипажа е устроен радушен прием. Впоследствие с „Надежда" редовно се провеждат учебни плавания до руски черноморски пристанища. Поради липса на подходяща кораборемонтна база за него в България ремонтите и докуванията му се извършват също там. През този период с учебния крайцер „Надежда" са посетени и някои турски пристанища.
През 1903 г. „Надежда" взема участие в тържественото откриване на новопостроеното бургаско пристанище.
От 18 до 30 юни 1903 г. „Надежда" посещава Николаев, откъдето с него е докаран новопостроеният за Черноморския флот катер „Чайка".
Във връзка с усилената подготовка за война през втората половина на 1911 г. с крайцера се провеждат често учебни плавания и стрелби. Тогава се извършват и две от плаванията до Русия.
През 1912 г. на „Надежда" е монтирана мощна радиостанция „Телефункен". Това сериозно нововъведение изиграва важна роля по време на войната.
Във връзка с предстощ генерален ремонт крайцерът „Надежда" отново е отпратен на 23 август 1912 г. за Русия. Поради обявяването на войната обаче спешно е върнат във Варна и влиза в състава на Подвижната отбрана съгласно мобилизационния план. След известно време е решено двете му 100-милиметрови оръдия да се снемат и да се предадат за усилване на бреговата артилерия. С това крайцерът е лишен от възможност да участвува в бойни плавания и през цялата война с него е охраняван Варненският залив. Едва след успешната активна дейност на торпедоносците командването разбира, че разоръжаването на крайцера е грешка, която при бойните действия лишава торпедоносците от артилерийска поддръжка. Ето защо през ноември 1912 г. двете оръдия отново са монтирани на кораба.
При обсадата и завземането на Одринската крепост „Надежда" участва, но не с оръдията, а с... радиостанцията си. Мощният й сигнал е умело използван за радиосмущения и проваляне на радиовръзката между обсадения Одрин и Цариград.
При навлизането на румънските войски през време на Междусъюзническата война в Северна България крайцерът` заедно с другите бойни кораби е изпратен в Бургас, а оттам - за Севастопол, където престоява един месец.
Следващите една след друга войни попречват да се извърши необходимият за кораба ремонт. Стойността му на боен кораб още повече се намалява от повредите, получени при засядането на Анхиалската банка през август 1912 г. Това става причина в началото на Първата световна война отново да се снемат двете му 100-милиметрови оръдия. Почти през цялата война „Надежда" престоява във Варненското пристанище, включен в отбраната му.
На 6 декември 1917 г. е сключено примирието между Съветска Русия и България. Тогава се открива и първата възможност да се извърши ремонт на „Надежда". На 16 септември 1918 година крайцерът отплава за Севастопол.
Към края на Първата световна война в България настъпва остра продоволствена криза, която дава отражение и във въоръжените сили. Намаляването на матроските дажби от хляб, недостигът на облекла и обувки засилва недоволството на екипажите.
На 15 декември 1918 г. в Севастопол избухва недоволството на екипажа на "Надежда" и командирът на кораба капитан-лейтенант Стателов е принуден да изслуша неговите искания. Претенциите са за подобряване на храната, изпращане на куриери до България, спиране на ремонта на кораба и нормални обноски от страна на офицерите. В отсъствие на ръководителя на недоволните - портупей-юнкера Спас Атанасов Спасов, мичман II ранг Иван Бакърджиев прибира оръжието. След завръщането на Спас Спасов на кораба между тях избухва свада, по време на която Спас Спасов, ентусиазиран от Октомврийската революция, застрелва Бакърджиев. Команда от английски матроси арестува екипажа на "Надежда", който е откаран във Варна с английски кораб.
През 1919 г. участниците в бунта са съдени публично. Спас Спасов получава смъртна присъда, но успява да избяга от затвора и да емигрира в чужбина.
Положението на България веднага след войната не било подходящо за правене на постъпки за връщането на „Надежда". Едва през 1919 г. са направени първите опити да се организира ремонтът и докарването му във Варна. Оказва се, че това ще струва много скъпо и правителството се отказва от по-нататъшни постъпки. По това време, до решаването на съдбата му, на кораба е настанен френски екипаж от състава на съглашенските войски. При отстъплението си интервентите разрушават двигателите на „Надежда".
След като Червената армия завзема Севастопол и изтласква интервентите и белогвардейците в морето, отпада всякаква възможност за правене на постъпки за връщането на кораба, тъй като българското правителство било против каквито и да е контакти с новата съветска власт. През 1924 г. има все още сведения за „Надежда", но Ньойският мирен договор отнема и последните възможности за връщането му в България. Малко по-късно флотското командване се опитва да убеди съглашенците, че „Надежда" не е боен, а учебен кораб, който следва да се върне.
Като се възстановили дипломатическите отношения между България и СССР, българското правителство по настояване на командването на флота през 1935 г. отново прави постъпки за връщането на кораба, за да бъде направен от него музей. Състоянието на „Надежда" по това време обаче е толкова плачевно, че не оставало нищо друго, освен да бъде бракуван.

---
* Това е първата визита на български военен кораб от състава на Черноморския флот в руско пристанище. Преди това в руски пристанища (Одеса и Севастопол) са гостували "Александър I", "Крум" и "Симеон Велики" от състава на българската Дунавска флотилия. - Бел. ред.