Горещи новини
- Зеленски в Суми представи своя „план за победа“ над Русия
- The Washington Post разказа как Хамас подготвя "изненада" за Израел
- Новият лидер на Хизбула загина след удар по Бейрут
- В Лондон окачиха плоча в памет на марулята, която „оцеля“ след премиерството на Лиз Тръс
- МО РФ: Руска ПВО свали HIMARS и Hammer
- Тръмп призова да не се забранява на Израел да атакува ядрените съоръжения на Иран
- СЗО предупреди за разпространението на силно заразния вирус Марбург. Какво трябва да знаете
- /ВИДЕО/: Космическият кораб Crew Dragon ще се върне на Земята на 8 октомври
- Премиерът Димитър Главчев и министър Красимира Стоянова наградиха екипите на ДАО, евакуирали българските граждани от Ливан
- Държавният глава връчи отличията на лауреатите на президентската инициатива Награда „Джон Атанасов“ за 2024 година
" alt="img" /> Миночистачни катери
И. Тодоров, Българските военни кораби (1879-2002), Еър груп 2000
За борба с многобройните минни заграждения на 11 октомври 1916 г. от Цариград пристигат във Варна два турски миночистачни катера, а на 18 същия месец идва и един немски миночистачен дивизион, състоящ се от шест катера. Задачата им е да почистват руските мини, поставени по българското крайбрежие.
По същото време в Германия са поръчани шест миночистачни катера за нуждите на нашия флот. До пристигането им обучението на българските екипажи започва на германските катери при чистенето на мини във Варненския залив. За подготовката на българските моряци може да се съди по факта, че немският дивизион заминава веднага за Кюстенджа, предоставяйки твърде отговорната и опасна работа на пристигналите през лятото на 1917 г. катери за българския флот.
Първите три катера са именувани “Кондуктор Докузанов”, “Капитан-лейтенант Минков” и “Миньор”. “Кондуктор Докузанов” скоро е изхвърлен от силна буря на брега край Кюстенджа, след като при бойно миночистене вълна залива двигателя му и той е лишен от ход.
Малко по-късно, към края на войната, флотът бива попълнен с още три катера: No 5 - "Несебър", No 6 - "Емона" и No 7 - "Калацерка".
Катерът “Лилия” (бивша Heraklea) има следните данни: водоизместване 16 тона; дължина 14,00 м; широчина 2,8 м; газене 0,8 м. С бензиновия си двигател (мощност 40 к.с.) развива 8 възла. Екипажът му е от 5 души. Построен е от германската фирма Hugo Stinmes – Hamburg през 1916 г.
Катерите “Вяра” и “Балик” са с по 14 тона водоизместване, дължина 13 м, широчина 2,65 м и газене 0,93 м. Мощността на двигателя им е 40 к.с., което позволява достигане на скорост 9 възла. Те са построени през 1916 г. в Linz. Екипажът им е от 5 души. Тези катери веднага са включени в миночистачната дейност по нашето крайбрежие.
Катерите “Добротич” и “Момчил” са построени през 1916 г. в Германия от фирмата Deutzer gasmotoren fabrik – Koln и имат водоизместване 12 тона, дължина 12,00 м, широчина 2,50 м и газене 1,00 м. Бензиновият им двигател е с мощност 28 к.с. Deutz, който им позволява да развиват скорост 7 възла. Екипажът им е от 5 души.
Осемтонната “Калацерка” е построена през 1916 г. в Германия от фирмата R. Holtz – Hamburg и има следните размери: дължина 9,00 м; широчина 2,00 м и газене 0,95 м. С бензиновия си двигател (28 к.с.) развива скорост 7 възла. Екипажът на катера е от 5 души.
Построените в Русия “Несебър” и “Емона” имат водоизместване 18 тона, дължина 16,00 м; широчина 3,00 м. Бензинов двигател (28 к.с.) им позволява да развиват скорост 7,6 възла.
През април 1917 г. е предвидено закупуването на още 18 миночистачни катера, но този план не е осъществен.
В края на Първата световна война миночистачните катери са реквизирани от съглашенците, но щабът на армията издейства връщането им, тъй като предстои огромна работа по разминирането на крайбрежието и обезопасяването на мирното корабоплаване. Това разминиране започва през август 1919 г.
През 1930 г. миночистачните катери са извадени на док и им е извършен основен ремонт. През 1931 г. те отново влизат в строя, като някои от тях просъществуват до края на Втората световна война. Така например катерите “Емона”, “Балик” и “Несебър” вземат участие при разминирането на водите на нашето крайбрежие в периода 1944-1945 г. Много от тези катери са използвани до 1955 г. за спомагателни, транспортни и други цели.
И. Тодоров, Българските военни кораби (1879-2002), Еър груп 2000
За борба с многобройните минни заграждения на 11 октомври 1916 г. от Цариград пристигат във Варна два турски миночистачни катера, а на 18 същия месец идва и един немски миночистачен дивизион, състоящ се от шест катера. Задачата им е да почистват руските мини, поставени по българското крайбрежие.
По същото време в Германия са поръчани шест миночистачни катера за нуждите на нашия флот. До пристигането им обучението на българските екипажи започва на германските катери при чистенето на мини във Варненския залив. За подготовката на българските моряци може да се съди по факта, че немският дивизион заминава веднага за Кюстенджа, предоставяйки твърде отговорната и опасна работа на пристигналите през лятото на 1917 г. катери за българския флот.
Първите три катера са именувани “Кондуктор Докузанов”, “Капитан-лейтенант Минков” и “Миньор”. “Кондуктор Докузанов” скоро е изхвърлен от силна буря на брега край Кюстенджа, след като при бойно миночистене вълна залива двигателя му и той е лишен от ход.
Малко по-късно, към края на войната, флотът бива попълнен с още три катера: No 5 - "Несебър", No 6 - "Емона" и No 7 - "Калацерка".
Катерът “Лилия” (бивша Heraklea) има следните данни: водоизместване 16 тона; дължина 14,00 м; широчина 2,8 м; газене 0,8 м. С бензиновия си двигател (мощност 40 к.с.) развива 8 възла. Екипажът му е от 5 души. Построен е от германската фирма Hugo Stinmes – Hamburg през 1916 г.
Катерите “Вяра” и “Балик” са с по 14 тона водоизместване, дължина 13 м, широчина 2,65 м и газене 0,93 м. Мощността на двигателя им е 40 к.с., което позволява достигане на скорост 9 възла. Те са построени през 1916 г. в Linz. Екипажът им е от 5 души. Тези катери веднага са включени в миночистачната дейност по нашето крайбрежие.
Катерите “Добротич” и “Момчил” са построени през 1916 г. в Германия от фирмата Deutzer gasmotoren fabrik – Koln и имат водоизместване 12 тона, дължина 12,00 м, широчина 2,50 м и газене 1,00 м. Бензиновият им двигател е с мощност 28 к.с. Deutz, който им позволява да развиват скорост 7 възла. Екипажът им е от 5 души.
Осемтонната “Калацерка” е построена през 1916 г. в Германия от фирмата R. Holtz – Hamburg и има следните размери: дължина 9,00 м; широчина 2,00 м и газене 0,95 м. С бензиновия си двигател (28 к.с.) развива скорост 7 възла. Екипажът на катера е от 5 души.
Построените в Русия “Несебър” и “Емона” имат водоизместване 18 тона, дължина 16,00 м; широчина 3,00 м. Бензинов двигател (28 к.с.) им позволява да развиват скорост 7,6 възла.
През април 1917 г. е предвидено закупуването на още 18 миночистачни катера, но този план не е осъществен.
В края на Първата световна война миночистачните катери са реквизирани от съглашенците, но щабът на армията издейства връщането им, тъй като предстои огромна работа по разминирането на крайбрежието и обезопасяването на мирното корабоплаване. Това разминиране започва през август 1919 г.
През 1930 г. миночистачните катери са извадени на док и им е извършен основен ремонт. През 1931 г. те отново влизат в строя, като някои от тях просъществуват до края на Втората световна война. Така например катерите “Емона”, “Балик” и “Несебър” вземат участие при разминирането на водите на нашето крайбрежие в периода 1944-1945 г. Много от тези катери са използвани до 1955 г. за спомагателни, транспортни и други цели.
Други публикации
Напиши коментар