Горещи новини
- ООН: Повече от една четвърт от населението на света няма достъп до безопасна питейна вода
- Назоваха сроковете за разполагане на руската "Арктика" в космоса
- Руските пилоти разказаха как са прихванали американския дрон Reaper
- Столтенберг ще проведе заседание на Комисията Украйна-НАТО, Унгария възразява срещу това
- Британският външен министър: Доставката на боеприпаси с обеднен уран за Киев не е ескалация
- /ВИДЕО/ МО РФ: ВС на РФ поразиха военна техника на ВСУ на територията на летище "Школни" край Одеса
- Сърбия ще инвестира в отбранителната си индустрия
- ТУ-Варна и Българската национална асоциация по корабостроене и кораборемонт /БНАКК/ обсъдиха съвместни инициативи и бъдещи практически обучения на студенти
- Турция представи своя самолет от 5-то поколение
- В МО Британия: Обедненият уран е стандартен компонент на боеприпасите, Русия "дезинформира" обществото
В слънчевия юнски ден на 1966 г. летище Габровница настръхва в напрегнато очакване. Вдигната е по тревога срещу реален нарушител дежурната двойка (кап. Дончев и кап. Гюрджийски) прехващачи с МиГ-21ПФ. След това ще се окаже, че “нарушителят” е съветски транспортен самолет Ан-12, навлязъл в нашето въздушно пространство с погрешно поставен код от СРО и възприет от средствата на нашата ПВО като вражески. Вдигнати са дежурните изтребители от летище Доброславци. Първи прехваща целта отличният летец изтребител от ІІІ ИАЕ на 18-и авиополк в Доброславци майор Карамфил Стаменков. Той е с фронтови изтребител МиГ-17Ф, който няма локатор и затова целта е открита визуално. В момента на доклада на Стаменков, че вижда целта, се обажда и капитан Иван Дончев (Донци), летец прехващач, летящ с МиГ-21ПФ от ІІ ИАЕ на 18-и авиоплк в Габровница.

Целта не е скоростна, голям четиримоторен самолет. Но някакъв щабен “стратег” заповядва на “малкия" (разбирай МиГ-17) да се отстрани. И възлагат на ракетния прехващач, в който пилотът вижда целта на радиолокационния си прицел “да я огледа и да види знаците”. Който помни как летяха летците прехващачи през 1966 г., знае, че те бяха във височинно-компенсиращи костюми (ВКК) от стария модел. Хермошлемът при този модел е твърдо свързан с костюма, а малкото му “прозорче” дава възможност за наблюдение на един много тесен сектор пред пилота. За да изпълни това, което със своя МиГ-17Ф майор Стаменков може да направи като на шега, капитан Дончев довежда свръхзвуковия самолет до критичен режим на полета, мъчи се да разгледа нарушителя, доколкото му позволяват скафандърът и кабината на МиГ-21ПФ и ... “изпуска” скоростта. След като самолетът попада в свредел, той се катапултира, но МиГ-ът е в положение почти по гръб. Седалката на МиГ-21ПФ позволява катапултиране от височина 150 метра, но в хоризонтален полет. Не са стигнали секунди за отварянето на парашута след отделянето му от седалката, чиято автоматика изправно е свършила работата си... Презастраховането на някакъв от “трънските” (6) авиостратези довежда до гибелта на един чудесен авиатор.
loading...
Други публикации
Напиши коментар
Savsem normalno za 1966-ta. Naistina zalko za pilota.No nai-loshoto e 4e v nashata strana, vse osgte i v 2010-ta ima takiva 'strategizi'.I to v vsqaka edna oblast.
В крайна сметка свален ли е АН-12 или си е продължил необезпокояван?
Единият от пилотите е баща ми - тогава кап.Гюрджийски. Бях малка, но много добре си спомням атмосферата в городока, когато загина Иван Дончев. Доколкото си спомням от разговорите на възрастните тогава самолетът-"нарушител" не е бил свален.