Тук е мястото да се спрем и на личността на генерал Захари Захариев. Летец от първите, подготвени от Аеропланното училище в България след Ньойския диктат, емигрирал в началото на 30-те години в СССР. Там продължава летателната си кариера. Отива доброволец в Испания и участва в Гражданската война като летец на бомбардировач в авиацията на Испанската република. След завръщането си в СССР е първият чужденец, удостоен със званието “Герой на СССР”. Естествено, под чуждо име, в интерес на близките му в България! В Испания е “турчинът” Екрем, в СССР си е българин, но е Горанов. Преди и по време на Втората световна война е началник на Тамбовското въздушно училище. Евакуирано в Казахстан, през годините на войната училището, ръководено от полковник Горанов/Захариев подготвя за нуждите на съветската авиация хиляди млади пилоти.
След 9 септември 1944 г. полковник Захари Захариев е завръща в България. Скоро е произведен генерал-майор и оглавява Въздушни войски, по-късно ВВС. Времето на ген. Захариев много авиатори от онези години смятат за “златния век на българската авиация”.Въпреки огромните трудности, които преживява страната след войната, той прави всичко, за да се осигурят на българските авиационни кадри такива условия, които биха им дали възможност за максимална професионална изява. Служилите тогава във ВВС си спомнят и огромното натоварване, но и почивните станции на ВВС на Витоша, на Орлино в Родопите и в Кранево на черноморския бряг. През 1959 г. с настъпването на “епохата” на Хрушчов генерал-полковник Захариев е отстранен от командването на ВВС и изпратен на дипломатическа работа. Но неговото име се свързва неразривно с най-тежкия и най-героичен период на българските ВВС във времето на “Студената война”.