Започват да се появяват и разузнавателните балони, пускани от територията на Западна Германия. Носени от преобладаващите въздушни течения с посока северозапад-югоизток, те преминават над териториите на страните-съюзници на СССРV Монтираната в тях фотоапаратура снима (наистина произволно, но се разчита, че от многото снимки все някоя ще “хване” военен обект - Бел. авт.) земната повърхност. Когато достигнат Турция, по сигнал от земята балоните се спускат, камерите се прибират и материалите се обработват.
Българските летци се борят успешно с балоните, които в стратосферата не са никак лесна цел. Практически неподвижни те затрудняват много атаката на летящите с висока скорост МиГ-ове. Маневреността на самолета на “тавана” е значително намалена. А и при попадения на снарядите в балоните те трудно биват поразявани фатално, защото са многокамерни. Българскике ВВс имат своите асове и в тази “балонна война”, като първи ас в нея е капитан Тодор Трифонов, по-късно генерал-майор от авиацията. (Виж списание “Аероклуб КРИЛЕ”, бр. 5/1996. “Най-трудният полет” и “Клуеб КРИЛЕ” 9/1999 “Двойно бойно щастие в един полет – автор о.з. ген.-майор Тодор Трифонов.)
Жертва на нарастващото напрежение и огромната отговорност (4), която носят авиационните командири, става трагично известният в цял свят случай с израелския пътнически самолет Lockheed C 121A Cinstellation. На 27 юли 1956 г. необяснимо защо самолетът нахлува и лети продължително във въздушното пространство на страната. Вместо да се подчини на подадената команда от прехвналите го български изтребители и да кацне, командирът на пътническия самолет доста самоуверено и лекомислено се опитва да избяга в гръцкото въздушно пространство. (А може би е имало защо да бяга?!). Така той обрича на гибел десетките нищо неподозиращи пътници. Огненият ураган от оръдията на МиГ-овете отрязва като нож опашката на С-121А Constellation и той пада в смъртоносен свредел.
Десетилетия се обсъжда тази трагедия! Какво ли не се изписа по повод свалянето на “Констелейшън”-а! Има една кинолента, която е видяна от няколко човека е после... изчезва. Лентата е от кинокартечницата на капитан Борис Петров, водачът на двойката изтребители. Той е заснемал целта, без да открива огън. На кадрите се виждат ясно спуснатите задкрилки и колесник на нарушителя – сигнал-отговор, че е разбрал грешката си, подчинява се на подадената от изтребителите команда и ще каца. На следващата серия от кадри самолетът нарушител е с прибрана механизация и колесник. Решил, че е излъгал наивните Ганьовци, капитанът-англичанин, бил известно време и личен пилот на Уинстън Чърчил, се втурва на юг. Тук всеки уважаващ себе си и страната си летец-изтребител ще открие огън, та ако ще и самият Господ-Бог да е пред него!...

(4) През 1954 г. само дежурните изтребители от 10-а Изтребителна дивизия изпълняват 130 самолетоизлитания срещу нарушители на въздушното ни пространство. Повечето от полетите са в сложни МТО. – Бел. авт.

І.VІ “Трънските” авиостратези

Подобна ситуация възниква точно след 10 години. В слънчевия юнски ден на 1966 г. летище Габровница настръхва в напрегнато очакване. Вдигната е по тревога срещу реален нарушител дежурната двойка (кап. Дончев и кап. Гюрджийски) прехващачи с МиГ-21ПФ. След това ще се окаже, че “нарушителят” е съветски транспортен самолет Ат-12, навлязъл в нашето въздушно пространство с погрешно поставен код от СРО (5) и възприет от средствата на нашата ПВО като вражески. Вдигнати са дежурните изтребители от летище Доброславци. Първи прехваща целта отличният летец изтребител от ІІІ ИАЕ на 18-и авиополк в Доброславци майор Карамфил Стаменков. Той е с фронтови изтребител МиГ-17Ф, който няма локатор и затова целта е открита визуално. В момента на доклада на Стаменков, че вижда целта, се обажда и капитан Иван Дончев (Донци), летец прехващач, летящ с МиГ-21ПФ от ІІ ИАЕ на 18-и авиоплк в Габровница.
Целта не е скоростна, голям четиримоторен самолет. Но някакъв щабен “стратег” заповядва на “малкия4 (разбирай МиГ-17) да се отстрани. И възлагат на ракетния прехващач, в който пилотът вижда целта на радиолокационния си прицел “да я огледа и да види знаците”. Който помни как летяха летците прехващачи през 1966 г., знае, че те бяха във височинно-компенсиращи костюми (ВКК) от стария модел. Хермошлемът при този модел е твърдо свързан с костюма, а малкото му “прозорче” дава възможност за наблюдение на един много тесен сектор пред пилота. За да изпълни това, което със своя МиГ-17Ф майор Стаменков може да направи като на шега, капитан Дончев довежда свръхзвуковия самолет до критичен режим на полета, мъчи се да разгледа нарушителя, доколкото му позволяват скафандърът и кабината на МиГ-21ПФ и ... “изпуска” скоростта. След като самолетът попада в свредел, той се катапултира, но МиГ-ът е в положение почти по гръб. Седалката на МиГ-21ПФ позволява катапултиране от височина 150 метра, но в хоризонтален полет. Не са стигнали секунди за отварянето на парашута след отделянето му от седалката, чиято автоматика изправно е свършила работата си... Презастраховането на някакъв от “трънските” (6) авиостратези довежда до гибелта на един чудесен авиатор.

(5) СРО – самолетен радиоотвечтик – радиотехническа апаратура на борда на самолетите, която отговаря на запитването на наземните и бордните радиолокационни станции дали самолетът принадлежи на ВВС от Варшавския договор. Т. нар. апаратура “свой-чужд”. – Бел. авт.
(6) За “трънската” епоха в нашата военна авиация ще споменем по-долу. – Бел авт.