15.10.2011 | Михаил Григоров, в."БЪЛГАРСКА АРМИЯ"

През изминалите 70 години от създаването на летище Балчик като военно летище то си спечелва името „Непотопяемият самолетоносач”, защото е изградено на брега на морето. Това летище има огромното предимство, че от него могат да се обучават пилоти за летене над обширните морски пространства. Да се лети над море е много по-трудно отколкото над сушата, защото в морето няма наземни ориентири. Лети са главно по прибори. Това е друг летателен опит.
Летището в Балчик има богата и славна история.
В средата на месец март 1941 година на него са базирани няколко германски самолета „Хайнкел” – 111 и „Юнкерс” – 88 за изпълнение на разузнавателни полети над съветска територия. Тези исторически сведения изпрати специално за вестник „Българска армия” полковник от запаса Йордан Иванов, който и до днес не може да се раздели с летището, където е организирал музей, посветен на историята му.
След началото на войната между Германия и СССР на 22 юни 1941 г. рано една сутрин германците натоварват самолетите с хора и техника и отлитат в неизвестна посока. По всяка вероятност са изпратени на Източния фронт. Първото българско формирование, което е създадено на летището е Стрелковата школа. Тя е дислоцирана в Балчик на 24 май 1941 година и функционира до 9-ти септември 1944 година.
За осигуряване на противолодъчната отбрана на немските транспорти при прехода им от Кюстенджа до Босфора, по искане на главното командване на германската армия от 4-ти август 1941 година на Балчик е дислоцирано едно крило от пет самолета „Врана” от 2-ри въздушен полк.
От 1-ви октомври 1941 година в изпълнение на поверително писмо на Щаба на Въздушните войски се започва сформирането на специален изтребителен орляк, под кодовото наименование „Галата”. На Балчик е изпратено 682-ро изтребително ято от 6-ти изтребителен полк. За неговата роля и за мястото му в авиацията може да се съди и по това, че в състава му са включени най-съвременните ни изтребители по онова време – „Месершмит” – 109. Това се смята и за рожденната дата на летището в Балчик.
От месец май 1945 година до септември 1946 година почти всички български летци изтребители се приучват на самолет Як-9 на балчишкото летище. През месец септември 1947 година започва сформирането на минно-торпеден полк. През 1951 година полкът прераства в 3-та бомбардировъчна авиодивизия, а на 13 април 1955 година дивизията е разформирована.
На 18-ти октомври 1955 година от летище Безмер на летище Балчик прелита 27-ми изтребителен авиополк, поставил началото на 43-годишния „изтребителен” период на летището. На 1-ви май 1963 година изтребителният авиополк е разформирован и престава да съществува. В Балчик остава 3-та изтребителна авиоескадрила в състава на 15-ти авиополк в Равнец.
През 1970 година балчишката ескадрила сменя номерацията си и става 2-ра изтребителна авиоескадрила в състава на 15-ти авиополк в Равнец. От март до август 1978 година летците от Балчик се приучват на свръхзвуковите МиГ 21 на летището в Равнец. През 1989 година в Балчик пристигат МиГ 21 бис, които са една от последните модификации в семейството на МиГ 21. От септември 1994 година Балчик се отделя от Равнец и продължава като самостоятелна 6-та авиобаза. По това време съгласно „План за организационно изграждане на Българската армия” летище Балчик следва да бъде закрито. От 1-ви септември 1998 година 6-та авиобаза е реорганизирана в 6-та авиотехническа база с ранг на полк. От 1-ви януари 2000 година авиотехническата база е с ранг на батальон.
Днес на летището в Балчик кацат Су-25, които осигуряват бомбопускане на парашутни мишени по време на големите есенни учения на зенитно-ракетните войски, които са вече с международно участие. Кацат новите „Спартан”-и. Пристигат МиГ -29 от Граф Игнатиево, на които млади летци се приучват да летят над море. Летището продължава своя славен път през времето, но помни и пази историята си, за да поддържа високия дух на новите поколения военни пилоти. Духът е велико нещо. Както казва един от най-големите асове на българската бойна авиация генерал-майор от запаса Стоян Стоянов, цитиран в разказа на Йордан Иванов, „Духът управлява самолета”.